Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
— Огън!
Гръм, дим — и сякаш вихър удари в куп плява.
За миг бандата се пръсва на всички страни с виене и крясъци. Изведнъж малкият рицар излиза от гъсталака, а едновременно подкоможската, пшемиската и липковската хоронгва затварят обръча и подгонват разпръснатите към средата му, за да ги съберат отново в един куп. Напразно татарите търсят изход поотделно, напразно се въртят, бягат надясно, наляво, напред, назад — обръчът е сключен и бандата въпреки желанието си се скупчва все по-плътно, а в тоя миг хоронгвите долитат и започва страхотен грохот.
Разбойниците разбраха, че само оня ще се измъкне жив от тоя хаос, който си пробие път, затова, макар безредно и всеки на своя глава, започнаха да се отбраняват отчаяно и с ярост. Но веднага, още в началото застлаха полето с трупове — толкова силен беше устремът на удара.
Въпреки теснотата войниците ги притискаха и напираха с конете си напред, като сечаха и мушкаха с оная неумолима и страхотна опитност, която може да има само войникът по професия. Отгласът от ударите се носеше над това човешко сборище, подобен на отглас от цепове за вършитба, които удрят вкупом и бързо по гумното. Войниците удряха и сечаха татарите по главите, по вратовете, по плещите, по ръцете, с които те прикриваха главите си, биеха ги от всички страни, без отдих, без прошка и милост. Враговете също удряха кой с каквото можеше: с ханджари, със саби, един — с боздуган, друг — с конска челюст. Конете им, тласкани към средата, клякаха на задниците си или падаха възнак. Други се хапеха и цвилеха, мятаха се в блъсканицата и предизвикваха неописуема бъркотия. След кратък бой всред мълчание от всички татарски гърди се изтръгна вой; по-големият брой на противника, по-доброто му въоръжение, по-голямата му опитност ги смазваше. Те разбраха, че няма спасение за тях, че никой не ще се измъкне не само с плячка, но че няма да спаси дори живота си. Войниците постепенно се разпалваха и удряха все по-мощно. Някои от разбойниците започнаха да скачат от седлата, за да се промъкнат между краката на жребците. Те биваха смачквани с копита, а понякога войникът се обръщаше и промушваше със сабята си отгоре беглеца; някои падаха на земята с надежда, че когато хоронгвите се придвижат към средата, те ще останат извън обръча и ще могат да се спасят с бягство.
Бандата намаляваше все повече, защото всеки момент гинеха и хора, и коне. Като видя това, Азба бей стегна доколкото можа хората си в един клин и с цялата тая сила се хвърли върху войниците на Мотовидло, за да разкъса на всяка цена обръча.
Но те го спряха веднага и тогава започна страхотна сеч. В същото това време Мелехович, който беснееше като огън, разкъса бандата, остави едната й половина на двете шляхтички хоронгви, а сам връхлетя върху ония, които се биеха с войниците.
Наистина част от разбойниците се измъкнаха към полето при това движение и се пръснаха по равнината като листа, но войниците от задните редици, които поради твърде малкото място не можеха да влязат в боя, веднага се спуснаха подире им по двама, по трима или поединично. А тия, които не успяха да се измъкнат, падаха под меча въпреки отчаяната отбрана и лягаха един до друг като снопове, които жътварите са започнали да жънат от две страни.
Баша полетя заедно с войниците, като пищеше с тънкия си глас, за да си придаде смелост, понеже в първия миг й бе попритъмняло в очите както от бързината, така и от силното вълнение. А когато вече стигна до неприятеля, отначало видя пред себе си само тъмна, подвижна и разлюляна маса. Овладя я непреодолимо желание съвсем да затвори очи. Наистина тя не се поддаде на това си желание, но и така размахваше сабя, малко слепешката. Това обаче трая кратко време. Най-сетне смелостта й взе връх над уплахата и тя бързо прогледна. Най-напред съзря конските глави, а зад тях — пламнали и диви лица; едно от тях блесна току пред нея; Баша замахна силно и лицето изчезна изведнъж, сякаш беше призрак.
Тогава до ушите на Баша стигна спокойният глас на мъжа й:
— Добре!
Този глас й придаде необикновена смелост, тя писна още по-тънко и започна да сее смърт вече с пълно хладнокръвие. Ето отново пред нея се зъби някаква страшна глава с плосък нос и издадени скули: Баша — фрас върху нея!… Там пък ръка издига боздуган: Баша — фрас върху нея; вижда някакви плешки с кожух — забива острието в тях; след това сече надясно, наляво, направо, а при всеки замах човек пада на земята и откъсва юздата на коня. Баша чак се чуди, че това е толкова лесно. Но е лесно, защото от едната й страна стреме до стреме се намира малкият рицар, а от другата — пан Мотовидло. Първият внимателно гледа своята любима — и ту угаси някой човек като свещ, ту с удар на сабята си отсече ръка заедно с оръжието или понякога изпречи острието между Баша и неприятеля и вражеската сабя внезапно изхвръкне нагоре, сякаш е крилата птица.