Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
На Баша се струваше, че това са ловци, тръгнали на някакъв лов, който предстои да започне на разсъмване, и затова вървят толкова тихо и предпазливо, че да не подплашат дивеча преждевременно. И сърцето й се изпълни със силно желание да участва в тоя лов.
Пан Володиовски не се противопостави, защото Заглоба го склони да даде съгласието си. А и самият той знаеше, че все пак ще трябва някога да задоволи желанието на Баша, та предпочете да не отлага, особено като имаше предвид, че тия банди нямат обичай да употребяват лъкове и пушки.
Те обаче тръгнаха едва три часа след излизането на първите хоронгви, понеже такъв беше планът, съставен от пан Михал. С тях тръгнаха пан Мушалски и двайсет линкхаузови драгуни с вахмистър — все мазури, левент момци, зад чиито саби прелестната командирша беше в такава безопасност, както в брачната си стая.
Самата тя щеше да пътува на мъжко седло, та беше облечена съответно: носеше кадифени шалвари с бисерен цвят, много широки, които приличаха на пола, а крачолите им бяха пъхнати в жълти ботушки от сахтиян; облякла бе и къса дреха, също така сива, подплатена с кримски агнешки кожи, красиво поръбена по шевовете; носеше още сребърна паласка, фино изработена, лека турска сабичка, окачена на копринен колан, и пистолети в кобури. На главата си носеше калпаче с дъно от венецианско кадифе, украсено с перо от чапла, обшито наоколо с кожа от дива котка; изпод калпачето се виждаше светло, розово лице, почти детско, и две любопитни очи, които светеха като въгленчета.
Така облечена и седнала на дорест татарски кон, бърз като сърна и кротък като сърна, тя приличаше на хетманско дете, което тръгва на първо учение под грижите на стари бойци. Те също се чудеха на нейната фигура; пан Заглоба и пан Мушалски се мушкаха с лакти, а от време на време всеки целуваше пръстите си в знак на необикновеното си възхищение от Баша, а двамата заедно с Володиовски я успокояваха, че не са закъснели с тръгването си.
— Ти не разбираш от война — казваше малкият рицар — и затова ни подозираш, че искаме да те заведем на мястото, след като всичко е свършено. Едни хоронгви се движат направо към целта, а други трябва да заобикалят, за да пресекат пътищата — и едва тогава ще почнат тихо да се събират в едно, за да хванат неприятеля в клопка. А ние ще пристигнем навреме и без нас няма да се почне нищо, защото там е пресметнат всеки час.
— Ами ако неприятелят разбере и се промъкне между хоронгвите?
— Той е хитър и бдителен, но и за нас такава война не е нещо ново.
— Ти вярвай на Михал — извика Заглоба, — защото няма човек с по-голяма практика от него. Лоша съдба е докарала тук тия негодници.
— В Лубни бях младо момче — отговори пан Михал — и вече ми поверяваха подобни задачи. А сега, понеже исках да ти устроя това зрелище, аз съм го подготвил още по-грижливо. Хоронгвите ще се покажат едновременно на неприятеля, едновременно ще викнат и едновременно ще връхлетят върху него, като че ли някой с бич е изплющял.
— Ей! Ей! — изписка Баша от радост и като се изправи на стремената, хвана малкия рицар за шията. — А на мене ще позволиш ли също да връхлетя? Кажи, Михале, нали? — питаше тя със светнали очи.
— В навалицата няма да ти позволя, защото при голяма тълпа лесно може да се случи някакво нещастие, а и конят може да не върви както трябва, но аз дадох инструкция след разбиването на бандата да подгонят някоя група към нас; тогава ще пуснем конете и можеш да съсечеш двама или трима, но винаги нападай отляво, защото тогава на преследвания е неудобно да посяга през коня, а ти го имаш от дясната си страна.
На това Баша отговори:
— Хо! Хо! Аз не се страхувам! Ти сам казваше, че със сабя вече действам много по-добре от вуйчо Маковецки; никой не ще може да се справи с мене!
— Внимавай да държиш здраво юздите — намеси се пан Заглоба. — Те си имат свои дяволии и може да се случи така, че ти го гониш, а той изведнъж обърне и спре коня си; тогава ще го отминеш със засиления кон, но докато го отминеш, той вече ще те удари. Опитният боец никога не пуска прекалено свободно коня си, ами го командва според нуждата.
— И сабята не бива никога да вдигаш много, та да ти бъде лесно да преминеш към мушкане — каза пан Мушалски.
— Аз ще бъда при нея за всеки случай — отговори малкият рицар. — Виждаш ли, цялата трудност в битката се състои в това, че трябва да мислиш за всичко: и за своя кон, и за неприятелския, за юздите, за сабята, за сеченето и мушкането — за всичко едновременно! Който придобие опит, всичко това му иде от само себе си, но отначало дори знаменитите фехтовчици често биват несръчни и най-обикновеният боец, стига да е с практика, може да събори от коня по-опитния от себе си новак… Затова аз ще бъда при тебе.