Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
Разделих цялата плячка между хората си, а за себе си задържах само хлапето на Тухай. А понеже постъпих така добре и щедро с тия хора, понеже преди това преживяхме заедно толкова приключения, понеже заедно с тях бях примирал от глад и главата си излагах за тях, мислех, че всеки е готов да скочи в огъня за мене, че съм спечелил сърцата им навеки.
Скоро трябваше да платя горчиво за това.
Не ми дойде на ум, че те разкъсват на парчета собствените си атамани, за да си разделят плячката от тях; забравил бях, че всред тия хора липсва вяра, добродетел, благодарност, съвест… Вече близо до Каменец тях ги съблазни надеждата за богат откуп за Азия. Нападнаха ме нощем като вълци, душиха ме с въже на шията, с ножове изпорязаха тялото ми, най-сетне сметнаха, че съм умрял, и ме изоставиха в пустинята, а сами избягаха с детето.
Бог ми изпрати спасение и ми върна здравето; но моята Халшка пропадна навеки. Може би тя още живее някъде там, може би след смъртта на Тухай друг поганец я е взел за жена. Може би е приела мохамеданство, може би съвсем е забравила брата си, може би някога нейният син ще пролее моята кръв… Ето моята история!…
Тук пан Ненашинец замлъкна и загледа мрачно в земята.
— Колко наша кръв и сълзи се проляха за тоя край! — обади се пан Мушалски.
— Обичай своите неприятели — подхвърли свещеник Камински.
— А като оздравя, не потърси ли това хлапе, ваша милост? — попита пан Заглоба.
— Както узнах по-късно — отговори пан Ненашинец, — друга дружина нападнала моите разбойници и ги избила до крак. Те трябва да са отвлекли и детето заедно с плячката. Търсих навсякъде, но то сякаш бе потънало в дън земя.
— Дали, ваша милост, не си го срещнал по-късно някъде, но не си можал да го познаеш? — каза пани Баша.
— Детето не зная имаше ли и три години. Едва знаеше името си — Азия. Но щях да го позная, защото и над двете цицки имаше татуирана риба със синя боя.
Внезапно Мелехович, който дотогава седеше спокойно, се обади от ъгъла на стаята със странен глас.
— По рибата не би го познал, ваша милост, защото много татари могат да носят такъв знак, особено между ония, които живеят край морето.
— Не е вярно — отвърна старият пан Громика, — след берестечката битка разглеждахме трупа на Тухай бей, който беше останал на бойното поле, и зная, че имаше риби на гърдите си, а всички други загинали носеха други знаци.
— А аз ти казвам, ваша милост, че мнозина носят риба.
— Да, но от потомството на вражеския Тухай.
По-нататъшният разговор бе прекъснат от влизането на пан Лелчиц, когото сутринта пан Володиовски беше изпратил на разузнаване и тъкмо сега се връщаше.
— Пане командире — каза той още от вратата. — При Шероци брод, от молдавската страна, се намира някаква дружина и замисля да се прехвърли отсам.
— Какви са тия хора? — попита пан Михал.
— Разбойници. Има малко власи, малко унгарци, но най-много татари, общо около двеста души.
— Те са същите, за които имах съобщение, че са вилнеели по влашката страна — каза Володиовски. — Перкулабът трябва да ги е притиснал там, та сега бягат към нас; но там само татарите ще бъдат около двеста души. Те ще се прехвърлят през нощта, а на разсъмване ние ще ги пресрещнем. Пан Мотовидло и Мелехович ще бъдат готови от полунощ. Да им се подкара стадо волове за примамка, а сега — в квартирите!