Стоманеното сърце

Злочестие! Аз бях слонце. Изправих се на колене и Меган ми помогна да стъпя на крака. Прокашлях се няколко пъти, но на момента се почувствах по-стабилен. Пуснах я и бях доста устойчив, когато стигнахме мотора; беше го приземила, без да го разбие.

— Стой — казах аз и се огледах. — Къде е…

Електромагнитното оръдие се намираше на парчета там, където бе паднало и срещнало стоманена скала. Изпитах тъга, нищо че знаех, че сега почти нямаме полза от него. Не можехме да го използваме и да се представяме за Епичен, след като от Правоприлагането ме бяха видели да стрелям с него.

И все пак беше жалко да губиш такова хубаво оръжие. Особено след като оставих собствената си пушка в микробуса. Създавах си истински навик.

Седнах на мотора зад Меган; тя отново наложи каската. Горката машина изглеждаше доста нащърбена, издраскана и очукана; предното стъкло беше напукано. Един от граватониците — кръг с размера на длан от дясната страна — вече не светеше като останалите. Мотоциклетът обаче запали, двигателят изрева и Меган ни подкара по изкопа към широкия тунел пред нас. Сякаш отвеждаше в канализацията, но в Нюкаго много такива неща бяха подвеждащи заради Голямата Трансферсия и създаването на подземните улици.

— Ей, там ли сте всички? — тихо ни попита Коуди в слушалките. По някакво чудо бях опазил мобилния и слушалката при падането. — Става нещо странно. Става нещо много, много странно.

— Коуди — попита го Тиа. — Къде си?

— Лимузината е спряна — докладва той. — Прострелях една от гумите и тя се заби в някаква стена. Трябваше да елиминирам шестима войници, преди да мога да се доближа.

Меган и аз навлязохме в тунела; мракът се сгъстяваше. Повърхността се накланяше. Районът ми беше повърхностно познат и съобразих, че оттук ще се окажем в подземните улици близо до улица „Гибънс“, относително ненаселена зона.

— Конфлукс? — обърна се Проф към Коуди.

— Не беше в лимузината.

— Може би някой от застреляните от теб хора от Правоприлагането всъщност е бил Конфлукс — предположи Тиа.

— Тц — отвърна Коуди. — Намерих го. В багажника.

За миг линията утихна.

— Сигурен ли си, че е той? — запита Проф.

— Е, не — каза Коуди. — Може би са завързали друг Епичен в багажника си. Все едно, според търсача този хубавец е много силен. Но е в безсъзнание.

— Застреляй го — изрече Проф.

— Не — настоя Меган. — Доведи го.

— Мисля, че тя е права, Проф — обади се Коуди. — Ако е завързан, няма как да е толкова силен. Или това, или пък са използвали слабото му място, за да го обезсилят.

— Все пак не знаем слабостта му — възрази Проф. — Избави го от мъките му.

— Няма да застрелям човек в безсъзнание, Проф — опъна се Коуди. — Дори и Епичен.

— Тогава го зарежи.

Разкъсвах се. Епичните заслужаваха да умрат. Всичките. Защо обаче беше в безсъзнание — какво правеха с него? Беше ли изобщо Конфлукс?