Стоманеното сърце

— Време е да се мре — прошепнах аз. — Мисля, че ще го направя, докато стрелям с пистолет по четири метра и половина закалена броня. Поне ще бъде драматично.

Поех дълбоко дъх, почти изцяло обкръжен от хора от Правоприлагането, промъкващи се напред в тъмния коридор. Започнах да се изправям, като този път пистолетът ми бе по-твърдо насочен към Меган. Ще я застрелям, после ще принудя войниците да застрелят мен.

Видях, че мобилният ми премигва.

— Огън! — изрева един войник.

Таванът се стопи.

Видях го ясно. Гледах в тунела, понеже не исках да гледам Меган, докато я убивам. Ясно видях как кръгът в тавана стана стълб от черен прах и се стовари като дъжд от разтрошена стомана. Като пясък от огромен кран, прашинките паднаха на пода и полетяха напред като огромен облак.

Сумракът се проясни. Пръстът ми трепна, но не бях дръпнал спусъка. Сред праха стоеше присвита фигура — беше паднала отгоре. Носеше черна връхна дреха — тънка, като лабораторна престилка — тъмни панталони, черни ботуши и малки предпазни очила на очите.

Беше дошъл Проф, и на всяка ръка носеше тензор; зелената светлина сияеше призрачно.

Войниците откриха огън и запратиха буря от куршуми по коридора. Проф вдигна ръка и протегна напред блестящия тензор. Можех почти да усетя как устройството бръмчи.

Куршумите избухваха във въздуха и се разпадаха. Удряха Проф като малки стружки стомана, не по-опасни от бучки пръст. Стотици от тях засипваха него и пода наоколо; онези, които не улучваха, се разделяха във въздуха от зелената светлина. Изведнъж разбрах защо носеше очилата.

Изправих се, със зинала уста, забравил пистолета в ръка. Бях си мислил, че ставам добър с тензора си, но унищожаването на тези куршуми… това надхвърляше разбирането ми.

Проф не даде на смаяните войници време да се съвземат. Не носеше оръжие, което да мога да видя, но изскокна от праха и се втурна право към тях. Механизираните единици откриха огън, но стреляха с ротационните картечници — сякаш не можеха да повярват във видяното и бяха преценили, че отговорът е в по-големия калибър.

Още куршуми пукаха във въздуха, унищожени от тензорите на Проф. Краката му се плъзнаха по пода и праха и той достигна войниците на Правоприлагането.

Атакува с юмруци изцяло облечени в броня мъже.

Очите ми се ококориха, когато го видях да събаря един войник с юмрук в лицето, а каската на човека стана на прах преди удара. Той изпарява бронята, когато напада. Проф се завъртя между двама войници; движеше се с лекота, заби юмрук в стомаха на единия, после се завъртя и удари другия с ръка в крака. Разхвърча се прах, когато броните им не издържаха и се разпаднаха точно преди Проф да удари.

Изправи се и удари с ръка стената на стоманеното помещение. Пулверизираният метал се изсипа навън и нещо тънко и дълго падна от стената в ръката му. Меч, изрязан от стоманата чрез невероятно точен удар с тензора.