Спиращият войната
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-464-2
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спиращият войната». Краткое содержание книги:
Жреците на Мърсистар криеха нещо. Защо нахлулият беше похарчил Дъх за отвличане — толкова скъпо, — щом просто е щял да избяга? Слугите на Завърналите се не бяха особено силни войници или воини. Защо тогава се беше отказал толкова лесно?
Все добри въпроси. Добри въпроси, които не трябваше да притесняват точно него, нито изобщо да си ги задава. И все пак го правеше.
По целия път до палата, по време на хубавото ядене и дори през нощта.
24.
Слугите на Сири се струпаха колебливо около нея, докато влизаше в разхвърляното помещение. Тази нощ носеше рокля в синьо и бяло, с десет стъпки дълъг шлейф. Щом влезе, слуги и жреци вдигнаха глави стъписани. Някои се поклониха ниско. Други просто зяпнаха след нея, докато минаваше — слугините зад нея полагаха всички усилия да държат шлейфа с достойнство.
Сири тръгна решително през залата — приличаше повече на коридор, отколкото на истинска зала. Дълги маси покрай стените, купища документи по тях и писари — мъже от Пан Кал в кафяво и мъже от Халандрен в цветовете за деня — се трудеха над документите. Стените бяха черни, разбира се. Цветни стаи имаше само в центъра на двореца, където Богът крал и Сири прекарваха повечето си време. Отделно, разбира се.
„Макар че нощем нещата са по-различни“, помисли тя с усмивка. Чувстваше се много заговорнически от това, че го учеше на четмо и писмо. Имаше си тайна, която я пазеше от останалите в кралството, тайна, която включваше един от най-могъщите хора в целия свят. Това й носеше тръпка на възбуда. Сигурно трябваше да е по-притеснена. Всъщност в мигове на повече размисъл реалността зад предупрежденията на Сини пръсти наистина я тревожеше. Точно затова беше дошла в помещенията на писарите.
„Всъщност защо спалнята е тук? — помисли тя. — Извън главната сграда на двореца, в черната част.“
Тъй или иначе слугинският сектор на двореца — с изключение на спалнята на Бога крал — беше последното място, където писарите очакваха да бъдат притеснени от кралицата си. Щом стигна до вратите в другия край, Сири забеляза, че някои от слугините й поглеждат извинително мъжете в помещението. Един слуга й отвори вратата и тя влезе в следващата стая.
В нея неколцина жреци се бяха навели над дебели книги. Погледнаха я стреснато. Един дори изтърва книгата си на пода.
— Искам книги! — заяви Сири.
Жреците я зяпнаха.
— Книги ли? — попита накрая един.
— Да — каза твърдо Сири, с ръце на кръста. — Това е дворцовата библиотека, нали?
— Ами, да, Съсъд — отвърна жрецът и се озърна към приятелите си. Всички бяха със служебни халати, а цветовете този ден бяха виолетово и сребристо.
— Чудесно. Искам да взема няколко книги. Омръзнаха ми обичайните забавления и ще си чета през свободното време.
— Със сигурност не искате от тези книги, Съсъд — каза друг от жреците. — Те са на скучни теми, теми като религия или градски финанси. Някоя книга с разкази за приключения определено ще е по-подходяща.
Сири повдигна вежда.
— И къде бих могла да намеря такава „по-подходяща“ книга?
— Можем да накараме да ви донесат от градската библиотека — отвърна жрецът и пристъпи плавно към нея.
Сири се престори, че се колебае, после отсече:
— Не. Ще взема някои от тези книги тук.
— Не, няма — каза нов глас зад нея.
Сири се обърна. Трилидийс, върховният жрец на Бога крал, стоеше зад нея, сплел пръсти пред корема си, с митра на главата и с намръщено лице.
— Не можете да ми откажете — заяви Сири. — Аз съм кралицата ви.
— Мога и ще ви откажа, Съсъд — заяви Трилидийс. — Виждате ли, тези книги са много ценни и ако с тях стане нещо, кралството ще понесе тежки последствия. Дори на жреците не е разрешено да ги изнасят от стаята.
— Какво може да им стане в самия дворец? — попита тя.
— Въпрос на принцип, Съсъд. Тези книги тук са собственост на бог. Сузеброн изрично е заявил, че желае книгите да стоят тук.
„О, нима?“
За Трилидийс и жреците беше много удобно да си имат бог с отрязан език. Винаги можеха да твърдят, че е казал това, което ги устройва в момента, а той изобщо не можеше да ги поправи.
— Ако на всяка цена трябва да прочетете тези книги — каза Трилидийс, — можете да ги четете тук.
Тя огледа стаята и си представи как надутите жреци стоят около нея, слушат я как изрича думите на глас и й се присмиват. Ако в тези книги имаше нещо тайно, сигурно щяха да намерят начин да я отвлекат и да й попречат да го намери.
— Не — отвърна тя и тръгна към вратата. — Може би друг път.
„Казах, че няма позволят вземеш книги“, написа Богът крал.
Сири въздъхна и се отпусна на леглото. Още носеше тежката вечерна рокля. Това, че можеше да си общува с Бога крал, по някаква причина я правеше още по-стеснителна. Сваляше роклята само преди да легне да спи — което напоследък ставаше все по-късно. Сузеброн седеше на стола си до леглото. Все още изглеждаше мускулест и внушителен — поне докато не я поглеждаше с откритото си, искрено лице. Махна й да се доближи до него, както седеше с дъсчицата и пишеше с тебешир, който тя бе успяла да открадне от залата с писарите.