Спиращият войната

— Скъпа — каза Блашуивър и бързо седна отново до Мърсистар. Изглеждаше малко по-притеснена отпреди. Наведе се към нея. — Обсъдихме го и решихме да ти се доверим.

Мърсистар се надигна.

— Да ми се доверите ли? За какво?

— Знание — прошепна й Блашуивър. — Някои от нас се боят, че идрианците не се примиряват с планините си и са решили да завладеят и низините.

— Но ние ще сме кръвно свързани — каза Мърсистар. — Халандрен ще има Бог крал с кралска кръв на трона.

— О? — каза Блашуивър. — А не би ли могло да се изтълкува като идриански крал с кръв на Халандрен на трона?

Мърсистар се затрудни. После, колкото и странно да беше, погледна Лайтсонг.

— Ти вярваш ли в това?

Защо някои хора току го поглеждаха? Той правеше всичко, за да ги откаже от подобно поведение, но въпреки това те бяха склонни да се държат с него сякаш притежава някакъв морален авторитет.

— Мисля, че известна… подготовка би била разумна. Макар че същото би могло да се каже и за една вечеря, разбира се.

Блашуивър го изгледа ядосано, но щом отново погледна Мърсистар, утешителната маска се върна на лицето й.

— Разбираме, че си имала труден ден. Но моля те, обмисли предложението ни. Бихме искали да се присъединиш към нас в предпазните ни мерки.

— За какви предпазни мерки говориш? — попита Мърсистар.

— Прости — отговори бързо Блашуивър. — Мислене, обсъждане, планиране. След време, ако решим, че имаме достатъчно доказателства, ще ги поднесем на Бога крал.

Това като че ли успокои Мърсистар и тя кимна.

— Да, разбирам. Подготовка. Наистина изглежда благоразумно.

— Сега отдъхни, скъпа — каза Блашуивър, стана и изведе Лайтсонг от павилиона.

Тръгнаха лениво по съвършено зелената морава към палата на Блашуивър. Само че той нямаше желание да продължи. Нещо в тази среща го притесняваше.

— Миличка е — каза с усмивка Блашуивър.

— Казваш го просто защото е толкова лесна за манипулиране.

— Разбира се. Определено обичам хора, които правят каквото трябва. Под „трябва“ разбирам това, което аз смятам за най-доброто.

— Поне си открита — каза Лайтсонг.

— Към теб, скъпи. Лесна съм за прочит като книга.

— Може би непреведена на халандренски все още — подметна той.

— Казваш го само защото никога не си се опитвал наистина да ме прочетеш — усмихна му се тя. — Макар че трябва да призная, има едно нещо в скъпата ни Мърсистар, което определено ме дразни.

— И кое е то?

— Армиите й — каза Блашуивър и скръсти ръце. — Защо точно тя, богинята на добротата, командва десет хиляди Безжизнени? Очевидно ужасна грешка в преценката. Особено след като аз не командвам никаква войска.

— Блашуивър — каза той с насмешка, — ти си богинята на честността, общуването и междуличностните отношения. Защо изобщо трябва да ти се дава командването на армии?

— Има много междуличностни отношения, свързани с армии — отвърна тя. — В края на краищата как го наричаш, когато някой удари друг с меча си? Това е междуличностно.