Спиращият войната
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-464-2
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спиращият войната». Краткое содержание книги:
— Обижда ли те, че не се кланям и че говоря с теб като с приятел?
Той изтри дъската и написа: „Да ме обижда? Защо трябва да ме обижда? Ти от сарказъм ли го правиш?“
— Не — отвърна тя припряно. — Наистина ми харесва да говоря с теб.
„Тогава не разбирам.“
— Всички други ги е страх от теб — каза Сири. — Заради могъществото ти.
„Но те ми отрязаха езика, за да съм безопасен.“
— Не Дъхът ти ги плаши — каза Сири. — Страх ги е от властта ти над армии и хора. Ти си Богът крал. Можеш да заповядаш всеки в кралството да бъде убит.
„Но защо? — написа той. — Защо да убивам добри хора? Те трябва да знаят това.“
Сири се отпусна на мекото легло. Огънят в камината пращеше.
— Аз го знам. Но никой друг не го знае. Те не те познават — знаят само колко си могъщ. Затова се страхуват от теб. И затова те почитат.
Той я погледна замислено, после написа:
„А ти не ме ли почиташ?“
— Разбира се, че те почитам — отвърна Сири с въздишка. — Просто никога не ме е бивало много в спазването на правила. Всъщност когато някой ми каже какво да правя, обикновено искам да направя точно обратното.
„Това е много странно — написа той. — Мислех, че всички хора правят каквото им кажат.“
— Според мен повечето не го правят — отвърна тя с усмивка.
„Това води до неприятности.“
— На това ли са те научили жреците?
Той поклати глава. После взе книгата. Книгата с приказки за деца. Винаги я носеше със себе си и от почитта, с която я докосваше, личеше колко много я цени.
„Сигурно е единственото му притежание — помисли Сири. — Всичко друго му го отнемат всеки ден, а след това го подменят всяка сутрин.“
„Тази книга — написа той. — Майка ми ми я четеше, когато бях малък. Запомних ги всички, преди да я отведат. Разказва се за деца, които не правят каквото им казват. Често ги изяждат чудовища.“
— О, нима? — усмихна се Сири.
„Не се плаши — написа той. — Мама ме учеше, че чудовищата не са истински. Но помня поуката. Подчинението е добро. Трябва да си добър и послушен. Да не ходиш сам в гората. Да не лъжеш. И да не биеш другите деца.“
Усмивката й стана още по-широка. Всичко, което бе научил в живота си, го бе получил или от назидателни приказки, или от жреци, които го бяха учили да е марионетка. Щом осъзна това, вече не й беше толкова трудно да разбере простодушния, искрен човек, в който се беше превърнал.
Но какво все пак го бе подтикнало да се опълчи на това учение и да я помоли да го учи? Защо искаше да го запази в тайна от онези, които цял живот го бяха учили да се подчинява и да им се доверява? Не беше толкова невинен, колкото изглеждаше.
— Тези приказки — каза тя. — Че трябва да си добър. Това ли те сдържа да… ме вземеш още в първата нощ, когато дойдох в стаята ти?
„Да те взема? Не разбирам.“
Сири се изчерви и косата й почервеня.
— Искам да кажа… защо просто седеше и не направи нищо?
„Какво да направя? — написа той. — Нали трябва да имаме дете. Тъй че седях и чаках дете. Сигурно сме сбъркали нещо, защото дете няма.“
Сири примига изненадано. Не беше възможно да…
— Не знаеш как се правят деца?
„В приказките — написа той — мъжът и жената прекарват нощта заедно. После се ражда дете. Ние прекарахме много нощи заедно, а нямаме деца.“
— И никой — никой от жреците — не ти е обяснил как се прави?
„Не. Какво се прави?“
Тя се изчерви още повече. „Не. Няма да водя този разговор с него.“
— Дай да поговорим за това друг път.
„Беше много странно прежияване, когато дойде в стаята онази първа нощ — написа той. — Много се оплаших от теб.“
Сири се усмихна, щом си спомни собствения си ужас. Изобщо не й беше хрумнало, че и той може да е уплашен. Той? Богът крал?!
— Значи — промълви тя и потупа с пръст завивката на леглото — никога не са те водили при други жени?
„Не — написа той. — Беше ми много интересно като те видях гола.“
Сири отново се изчерви, макар че косата й явно бе решила да си остане просто червена.
— Не говорим за това точно сега. Искам да знам за други жени. Никакви любовници ли не си имал? Държанки?
„Не.“
— Тях всъщност ги е страх да имаш дете.
„Защо казваш това? — написа той. — Нали те пратиха при мен.“
— Чак след петдесет години управление — каза тя. — И само под много контролирани условия, с жена с подходящото родословие, за да се роди дете с подходящата кръвна линия. Сини пръсти смята, че това дете може да е опасност за нас.
„Защо? — написа той. — Всички искат да има дете. Трябва да има наследник.“
— Защо ли? — каза Сири. — Ти все още изглеждаш все едно си само на двайсет години. Стареенето ти е забавено от твоята БиоХрома.