Спиращият войната
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-464-2
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спиращият войната». Краткое содержание книги:
„Без наследник кралството е в опасност. Ако ме убият, няма да има кой да управлява.“
— А това не е ли било опасност през последните петдесет години?
Той се намръщи, след това бавно изтри дъската.
— Трябва да мислят, че си в опасност сега — каза тя замислено. — Но не от болест — дори и аз знам, че Завърналите се не страдат от болести. Всъщност те остаряват ли изобщо?
„Мисля, че не“, написа Богът крал.
— Как са умрели предишните Богове крале?
„Имало е само четирима — написа той. — Не знам със сигурност как са умрели.“
— Само четирима крале за седемстотин години, всичките умрели при загадъчни обстоятелства…
„Моят баща умря преди да порасна достатъчно, за да го помня — написа Сузеброн. — Казаха ми, че е дал живота си за кралството. Освободил е БиоХроматичния си Дъх, както могат да правят всички Завърнали се, за да излекува ужасна болест. Другите Завърнали се могат да излекуват само едно лице. Богът крал обаче може да излекува много. Това знам.“
— Трябва да има запис за това — каза тя. — Някъде в книгите, които жреците пазят толкова ревностно.
„Съжалявам, че не ти разрешиха да ги прочетеш“, написа той.
Тя махна с ръка.
— Знаех, че няма да ми разрешат. Ще трябва да намеря друг начин да разбера какво пише в тях.
„Опасността е да имате дете.“ Така беше казал Сини пръсти. „Тъй че каквато и заплаха да има за живота ми, ще дойде едва след като се роди наследник. Сини пръсти спомена за заплаха и за Бога крал. Звучи почти все едно заплахата идва от самите жреци. Защо ще искат да навредят на собствения си бог?“
Погледна Сузеброн, който разлистваше напрегнато книгата си, и се усмихна на съсредоточената му физиономия.
„Е — каза си, — предвид това, което знае за половия живот, май не ни се налага да се притесняваме много от раждане на дете в близко бъдеще.“
Разбира се, не по-малко я тревожеше и това, че липсата на дете можеше да се окаже също толкова опасна, колкото и раждането му.
25.
Вивена вървеше сред тълпите на Т’Телир и не можеше да се отърве от чувството, че всички знаят коя е.
Потисна го с усилие. Всъщност беше чудо, че Тейм — дошъл от родния й град — беше успял да я разпознае. Хората наоколо нямаше как да я свържат със слуховете, които можеше да са чули, особено с това нейно облекло.
Нескромни червени и жълти тонове, напластени един върху друг. Дрехата беше единствената, която Парлин и Тонк Фах бяха успели да намерят, отговаряща на строгите й изисквания за скромност. Беше с чуждестранна кройка, от Тетрадел, отвъд Вътрешното море. Стигаше почти до глезените й и макар да беше толкова тясна, че подчертаваше бюста й, поне я покриваше почти до шията и имаше дълги ръкави.
Улови се, че хвърля крадешком погледи към другите жени с широките им къси поли и горнища без ръкави. Толкова много оголена плът беше скандално, но при жаркото слънце и проклетата крайбрежна влажност на въздуха можеше да разбере защо го правят.
След вече месец в града бе започнала да свиква с тълпите. Все още не беше сигурна дали иска да е навън, но Дент се беше оказал убедителен.
„Знаете ли кое е най-лошото, което може да се случи на един телохранител? — беше я попитал. — Да позволиш да убият подопечния ти, докато те няма. Имаме малък екип, принцесо. Можем или да се разделим и да ви оставим с един пазач, или да дойдете с нас. Лично аз бих предпочел да сте с мен, за да мога да ви държа под око.“
Така че беше с него. С една от новите си рокли, с косата й, преляла в неудобно — но все пак не идрианско — жълто и оставена да се развява свободно. Вървеше през потъналия в зеленина площад все едно беше излязла на разходка и се стараеше да не изглежда уплашена. Жителите на Т’Телир обичаха градините — имаха всякакви видове градини, из целия град. Всъщност, доколкото беше видяла, повечето от града на практика беше градина. Палми и папрати растяха по всички улици, цветя цъфтяха навсякъде явно през цялата година.
На площада се пресичаха четири улици, с четири озеленени парцела, оформящи ясно очертана фигура и засадени с различни палми. Сградите около площада бяха по-големи от тези на пазара по-нагоре по пътя. И макар да имаше много пешеходно движение, хората вървяха предимно по застланите с каменни плочи тротоари, защото каретите по платната бяха много.
Беше богат пазарен квартал. Никакви навеси. Малко улични артисти. Дюкяни с качествена — и скъпа — стока.
Вивена закрачи покрай северозападното градинско каре. Вдясно от нея имаше папрат и трева. Вляво, от другата страна на улицата, имаше скъпи и — разбира се — пъстроцветни дюкяни. Парлин и Тонк Фах се мотаеха между два от тях. Парлин носеше маймунката на рамото си и беше с яркочервено елече и зелена шапка. Вивена не можеше да се отърве от мисълта, че горянинът изглежда още по-нелепо в Т’Телир дори от нея — но пък като че ли не привличаше никакво внимание.