Спиращият войната
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-464-2
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спиращият войната». Краткое содержание книги:
„Не тряба идосваш така жреци“, написа. Правописът му беше ужасен, както можеше да се очаква.
Жреци. Сири беше свила една чаша и я беше скътала в спалнята. Ако я долепеше до стената и се вслушаше, понякога можеше смътно да чуе говорене от другата страна. След нощните си стенания и подскачания обикновено чуваше местене на столове и затваряне на врата. След това в другата стая настъпваше тишина.
Или жреците си тръгваха всяка нощ, след като се уверяха, че работата е свършена, или бяха подозрителни и се опитваха да я излъжат да си мисли, че не са там. Инстинктът й подсказваше първото, макар че се стараеше да шепне, когато говореше с Бога крал, просто за всеки случай.
„Сири? — написа той. — За какво мислиш?“
— Твоите жреци — прошепна тя. — Отчайват ме! Нарочно правят неща напук на мен.
„Те са добри хора — написа той. — Работят упорито за доброто на кралството.“
— Но са ти отрязали езика — каза тя.
Богът крал поседя неподвижно няколко мига. После написа: „Беше необходимо. Имам твърде много власт.“
Сири се приближи към него. Както обикновено, той се отдръпна. В тази реакция нямаше надменност. Тя беше започнала да мисли, че той просто няма много опит с докосването.
— Сузеброн — прошепна тя. — Тези хора не се грижат за интересите ти. Те не само са ти отрязали езика. Говорят от твое име и правят каквото тях ги устройва.
„Те не са мои врагове — написа той. — Те са добри хора.“
— Така ли? Тогава защо криеш от тях, че се учиш да четеш?
Той отново застина и наведе очи.
„Толкова много смирение за човек, който е властвал над Халандрен петдесет години — помисли тя. — В много отношения е като дете.“
„Не искам да разбрат — написа той. — Не искам да ги тървожа.“
— Сигурна съм — каза тя.
Той я погледна. После написа:
„Сигрна ли си? Значи ли тва че ми вряваш?“
— Не — отвърна Сири. — Това беше сарказъм, Сузеброн.
Той се намръщи, после написа: „Не знам това нещо. Сарказм.“
— Сарказъм. — Произнесе буквите една по една. — Това е… — Помисли. — Това е когато казваш едно нещо, а всъщност имаш предвид обратното.
Той я погледна намръщено, а след това изтри дъската и започна да пише отново:
„Това е безмислено. Защо да не кажеш квото имаш предвид?“
— Защото… То е като… ох, не знам. Начин да си умен, когато се подиграваш с хората.
„Подиграваш с хората?“ — написа той.
„Боже на Цветовете!“, помисли Сири, докато се мъчеше да реши как да го обясни. Струваше й се нелепо, че той не знае нищо за подигравката. Но пък беше живял през целия си живот като почитано божество и монарх.
— Подигравка е, когато казваш неща, за да дразниш — каза Сири. — Неща, които могат да наранят някого, ако са казани с яд, но ги казваш по обичлив или закачлив начин. Понякога ги казваш просто за да си зъл. Сарказмът е един от начините да се подиграваш — казваме обратното, но преувеличено.
„Как разбираш дали човекът е обичлив, закачлив или зъл?“
— Не знам. По начина, по който се казва, предполагам.
Богът крал я гледаше объркано, но и замислено. Накрая написа:
„Ти си много нормална.“
Сири се намръщи.
— Хм. Благодаря ти.
„Това добър сарказъм ли беше? — написа той. — Защото всъщност ти си доста странна.“
Тя се усмихна.
— Старая се.
Той я гледаше и не пишеше нищо.
— Това пак беше сарказъм — каза Сири. — Не се „старая“ да бъда странна. Просто така се получава.
Как изобщо се беше плашила от този човек? Защо го беше разбрала погрешно? В погледа му нямаше надменност, нито безчувственост. Беше поглед на човек, който упорито се мъчеше да разбере света. Беше пълен с невинност. С искреност.
И не беше глупав. Бързината, с която се учеше да пише, го доказваше. Вярно, вече можеше да разбира говоримия език — и беше наизустил всички букви в книгата години преди да се срещне с нея. Тя трябваше само да му обясни правописа и звученето на думите, за да направи последния скок.
Все още й се струваше удивително колко бързо схваща нещата. Усмихна му се и той колебливо й отвърна с усмивка.
— Защо казваш, че съм странна? — попита Сири.
„Не правиш неща като другите хора — написа той. — Всички други се кланят пред мен. Никой не ми говори. Дори жрците, те само пунякога ми дават оказания… и не са го правили от години.“