Ден нула [calibre 1.48.0]

Пулър се замисли. Разполагаше с доста ограничено време, за да предотврати огромна катастрофа. Дали можеше да отдели част от него за един приятен обяд? После се сети за информацията от Мейсън, че Трент управляваше газопровода.

— По какъв повод? — попита той.

— По никакъв. Просто съм гладна.

— Отдавна ли ме чакаш?

— Доста. Предполагам, че си бил зает.

— Май да.

— Как върви разследването?

— Върви.

— Не си много словоохотлив.

— Навик от армията.

— Предполагам, че и в полицията имат същите навици, защото сестра ми мълчи като риба.

— Разбрах, че мъжът ти се е прибрал. И той ли ще обядва с нас?

Ослепителната ѝ усмивка помръкна леко.

— Не. Готов ли си?

Той погледна елегантната ѝ рокля.

— Не съм подходящо облечен за изискани заведения.

— Нищо ти няма.

Джийн се оказа превъзходен шофьор. С лекота въртеше волана по тесните черни пътища, влизаше майсторски в завоите, а на правите участъци подаваше газ точно навреме, за да вкара в обороти мощния мотор на мерцедеса.

— Като те гледам, май си готова за НАСКАР — отбеляза Пулър.

Тя се усмихна и натисна газта, възползвайки се от една по-дълга права отсечка. Стрелката на скоростомера бързо прехвърли сто и двайсет.

— Готова съм за много неща…

— Всъщност защо реши да обядваш с мен?

— Защото се надявам да имаш отговор на някои въпроси.

— Съмнявам се. Забрави ли, че не съм особено словоохотлив?

— В такъв случай просто ще ти поискам мнението. Нещо против?

— Ще видим.

След петнайсетина километра напуснаха границите на окръга и излязоха на асфалтирано шосе с три платна. Няколко завоя по-късно гората свърши и пред очите им се появи двуетажна сграда с каменни основи и стени в пастелни тонове, сякаш изскочила направо от Тоскана. Пред нея бълбукаха два старинни фонтана, захранвани от водите на близкото поточе. На покрития с каменни плочи двор имаше маси, над които бе надвиснала асма.

Пулър спря поглед на табелата, окачена над вратата.

— «Вера Феличита»? — учудено промълви той. — Истинско щастие?

— Знаеш италиански? — попита тя.

— Малко. А ти?

— И аз малко. Обичам Италия. Някой ден ще се преместя да живея там.

Пулър огледа скъпите автомобили, заели по-голямата част от паркинга, павиран с едри заоблени камъни. Повечето от масите бяха заети от елегантно облечени хора, също като Джийн Трент. Пред тях имаше чаши вино и изискани ястия.

— Популярно заведение — отбеляза той.

— Да.

— Как го откри?

— Всъщност то е мое.

68