Ден нула [calibre 1.48.0]

Обслужваше ги мъж с бяло сако и черна папийонка, който изпълняваше задълженията си професионално. Разтвориха изящно оформените менюта, но в крайна сметка Пулър реши, че ще е най-добре Джийн да поръча обяда. Донесоха им бутилка бяло вино.

— Искам да опиташ това италианско шардоне, което лично аз много харесвам.

Пулър кимна, отпи една глътка и я задържа в устата си.

— Изненадващо плътен вкус за италианско бяло вино — обяви той.

Тя допря чашата си до неговата.

— «Мечтата на Джерман», реколта две хиляди и седма. Учудена съм, че военен като теб разбира от вино. Къде усвои това умение?

— Още от малки двамата с брат ми придружавахме баща ни по време на многобройните му назначения в чужбина. За пръв път опитах вино в Париж, когато бях едва деветгодишен.

— В Париж, още на девет — промълви с лека завист Джийн. — А аз бях почти на двайсет, когато за пръв път отидох в чужбина.

— Някои хора изобщо не го правят — сви рамене той.

— Вярно е. Аз обаче пътувам всяка година, най-малко за месец. Харесва ми. Понякога ми се ще изобщо да не се прибирам.

— Защо тогава го правиш?

Джийн отпи глътка вино и допря салфетката до устните си.

— Защото тук е моят дом.

— Твоят дом може да е навсякъде.

— Наистина е така. Но семейството ми е тук.

Пулър вдигна глава и огледа обстановката.

— Предполагам, че и Роджър има участие…

— Няма. Бизнесът си е изцяло мой.

— Доста скъпо начинание — отбеляза той.

— Не ме е финансирал Роджър, ако това имаш предвид. Теглила съм кредити, които изплащам с цената на доста усилия.

— Но все пак не е лошо да си съпруга на човек като него, нали?

— Е, така е — призна тя. — Значи се е върнал?

— Пихме кафе в «Яслата».

— Защо?

— Исках да поговорим за заплахите срещу живота му. Между другото, имам всички основания да мисля, че този път Ранди няма нищо общо с тях.

— Саманта ли ти каза?

— Да — кимна Пулър, замълча за момент и подхвърли: — Предполагам, че бизнесът на Роджър се развива отлично.

— На практика нямам никакво участие в него — сви рамене тя.

— Той много разчита на Бил Строс, нали?

— Строс е заместникът му. Това му е работата.

Пулър се поколеба дали да ѝ каже за газопровода, но в крайна сметка реши, че е твърде рисковано. Забелязал подозрителния ѝ поглед, той побърза да каже:

— Извинявай, но неволно задавам повече въпроси, отколкото трябва. Професионално изкривяване.

— По-късно ще установим дали наистина е така — загадъчно отвърна тя.

Сервираха им храната и Пулър ѝ отдели вниманието, което безспорно заслужаваше. Проговори едва когато преглътна и последното парченце риба.

— Според мен няма как да не получиш звезда от «Мишлен» — обяви той.

— Благодаря за оценката — каза Джийн и лицето ѝ грейна.

— Не е лесно да изградиш такова нещо на голо поле.

Тя допи виното в чашата си и я остави на масата.

— Умишлено ли ме засипваш с комплименти?

— Не, просто съм откровен. Спомена, че имаш въпроси. Защо не преминем към тях?