Робинята

Почукване по вратата и образът изчезва.

Каня се да кажа, че ще изляза след секунда, но той вече отваря.

— Добре ли си? — пита, като ме оглежда внимателно с безизразно лице.

— Добре съм. Бях жадна.

— От доста време си тук.

Прави ми знак, че иска да влезе. Подавам му чашата и минавам покрай него, като

внимавам да не издам желанието си да побягна.

— Не заспивай — казва той, преди да затвори вратата.

Забелязвам, че я оставя леко открехната. Тънката ивица светлина ми помага да стигна

до леглото, където се свивам и вслушвам в звука на течаща вода. Нощта нахлува през

прозореца като бурна река. Чувам шумолене на листа и далечен кучешки лай. Светлината

угасва и въздъхвам. Не искам всичко това отново — грубото докосване, безличното

пробождане на плът. Сърцето ми бие лудо. Свивам се на топка, уплашена, че сърцето ми ще

изскочи през гърлото ми.

Той се движи из стаята, лек и невидим. Тялото ми го усеща да стои над мен и да ме

гледа. Иска ми се да му откажа, да му обясня, че мускулите ме болят и съм наранена и

насинена. Искам да заплача и той да пресуши сълзите ми с целувки. Но няма да го направи.

Приближава се към мен.

Вторият път е абсолютно различен от първия.

Косата ми се плъзва встрани от лицето. Той я гали нежно и я прибира зад ушите ми.

Очите ми се приспособиха към тъмнината и виждам как суровото му лице се смекчава. Един

пръст опипва брадичката ми и се премества на устните ми. Другата му ръка се надига.

Подготвям се, но не се извръщам. Пръстите му избират кичур коса и го разделят на три.

Нещо задрасква в гърлото ми, когато осъзнавам какво прави. Сплита косата ми нежно на

плитка. Докосването му е успокояващо. Сантиметър по сантиметър краката ми се разтварят

и притискат в неговите. Сядаме един до друг с наведени глави. Той облизва пръст, преди да

приглади непослушните кичури. Майка ми правеше така.

Когато стига до края, завързва косата спретнато, завърта главата ми и започва нова

плитка. Премествам се по-близо и прехвърлям крак върху неговия. Коляното му е опряно в

слабините ми. Лявата ми ръка небрежно поляга на бедрото му. Той не ме отблъсва. Бавно

сплита плитката, а аз протягам ръка към пениса му.

Той завързва косата и прокарва ръце по лицето ми. Облива ме гореща вълна. Коляното

му се размърдва и аз се притискам в него, овлажнявайки го. Той стисва плитките ми и ме

привлича към себе си. Не е нужно да виждам, за да знам къде са устните му — долавям

горещия му дъх.

— Не си отивай — прошепва той. — Не си отивай.

Всяка дума е целувка и молба.

— Не отивам никъде.

Сърцето ми се свива. Ще започне ли отново? Но отговорът му ме изненадва.

— Не си отивай у дома.

Още целувки. Ръцете му се спускат към кръста ми.

— Остани тук.

— Не мога да остана. Трябва да се прибера у дома.

— Домът ти не е там.

Думите му са жестоки, но верни. Твърдата му длан се плъзва към гърдите ми. Пръстите