Робинята

ми тъкмо шумно отброи шест, а момичето, което ще нашляпам, още не е тук. Разхождам се

из спалнята и прокарвам пръсти по уредите, които съм подготвил. Миниатюрна кожена

хилка, дребна играчка, чийто лай винаги ще е по-страшен от ухапването. Дълга линия,

облицована за максимално въздействие. Лъскава черна плоска бухалка, здрава и силна като

мен. От едната и страна има пухкава кожа за моментите, когато искам да я успокоя или

просто да я прилъжа, че е в безопасност. Следват коланът ми и дървена хилка. Вероятно

няма да използвам всичките, но обичам да съм винаги готов.

Разхождам се наоколо и се опитвам да не се ядосвам прекалено много. Срещите ни са с

цел забавление и взаимно удоволствие, като тя се навежда над коляното ми или се просва в

скута ми. Понякога сядам на стол, напълно облечен, а тя се съблича и ляга върху мен и

дългата й черна коса докосва пода. Трябва да я изчакам да застине неподвижно, тъй като

идеалната смес от нерви и възбуда кара тялото й нежно да потръпва.

Взимам колана и се шляпвам по ръката. Шумът и ужилването ме връщат обратно на

земята. Поглеждам часовника и виждам, че са минали още десет минути. Говорили сме за

това безброй пъти. Опитвал съм да й набия в главата колко важна е точността не само когато

се среща с мен, но по принцип. Грубо е да закъсняваш. Обиждаш човека, с когото се виждаш.

Тя винаги кима послушно и аз се предавам, макар че веднъж почти я изпратих у дома без

любимото й пошляпване. Но членът ми ме накара да се предам, въпреки че урокът щеше да й

подейства повече, ако бях по-силен.

Срещите ми с Лора са ограничени само до пошляпването. Нали разбирате, макар да съм

доминантен до мозъка на костите, съм влюбен в дръзка, умна послушничка на име

Еванджелин. Тя знае, че ме върти на тънките си деликатни пръсти, а на мен това ми харесва.

На пръв поглед аз държа контрола и й казвам кога може или не може да носи бикини,

надзиравам пробиването на дупки за обици по зърната й и се налагам, когато мога. Знам, че

тя се овлажнява, когато й заповядвам. В претъпкания влак в метрото й нареждам да си

разтвори краката широко. Тя се обръща и ме поглежда вбесено, но и възбудено, и изпълнява

заповедта. Само се прави на ядосана, защото бикините й вече са мокри и тя се чуди какво

още ще й наредя да прави по-късно.

Имаме свободна връзка, но вратата не е напълно отворена. Държим я леко открехната,

така че други жени, като Лора, да влязат и да си получат наказанията, за които и те, и аз

копнеем. Но колкото и да се възбуждам, Еванджелин ми забранява да чукам останалите.

Засега успявам да хвърля цялата си енергия и желание в малките си пиеси, макар понякога

да е прекалено трудно да устоя на влажните срамни устни, които мога да докосвам, но не и

да усетя около члена си. Лора е най-сериозното ми изпитание и понякога я удрям прекалено

силно, защото не знам какво да правя с дивата си възбуда. Еванджелин печели от това,