Робинята

… стоя до колата. Паркирана е на прашна отбивка встрани от магистралата, високо над

долината. Оттук виждам Елънсбърг, блясъка на виенското колело, прозорци и фарове,

осветени от следобедното слънце. Кититас лежи на изток, зелено бижу в древната земя.

Вляво е Кли Елъм, друго малко градче с безброй дървета. А между тях реки от пътища и

ферми. Земята гъмжи от живот от хоризонта до снежните Каскади. Това не е оазис, а

империя.

Ще се прибера около осем, пише на бележката в ръката ми. Гледам я вече три часа,

почти четири. Кожата ми е нагорещена от слънцето. Ще се прибера. Той е внимателен

човек, пестелив на думи. Това го знам. Написал е три неща, които трябва да знам, и ми е

оставил карта. С каква цел тогава ми казва, че ще се прибере? Защо да ми пука, че ще си е у

дома в осем? Тогава би трябвало да се върна. Но няма да го направя. Той спечели отново.

Губил ли е някога?

Скоро ще се стъмни. Слънцето все още е високо, но светлината се промени. Поглеждам

към планините, но не виждам нищо, не усещам нищо. Единственото, което ме вълнува, е в

ръката ми. Написано на лист хартия, кратко загадъчно изречение. Завъртам се и вадя картата

от колата. Червена линия с два кръгли края. Кръговете ме гледат като очите на бик.

Животно, което винаги печели и никога не му позволяват да се предаде. Каква ли е

любовната му фантазия? Какво ли е непостижимо за него?

Накарай ме да се подчиня.

Движението е кошмарно. Панаирът затваря и каравани, и ремаркета задръстват

улиците. Проправям си път през Елънсбърг към магистралата до Кититас, после настъпвам

газта и се връщам в къщата? Гумите ми разпръсват чакъл по пършивата морава. Прозорците

се оцветяват в оранжево от залязващото слънце. Ранният вечерен вятър разлюлява плитките

ми. Отварям багажника и се заравям в кашоните. На дъното има тънки кожени каиши,

прикачени към петнайсетсантиметрови пръчки от полирано дърво. Може и да греша. Ами

ако той ме удари? Или нещо по-лошо? Бележката потъмнява от потта ми. Стисвам я здраво,

докато се качвам по стъпалата към къщата, и се моля да съм права.

Всичко е така, както го оставих. Отварям прозорците и запалвам лампата. Той ще види

колата ми. Не мога да се скрия. Не искам. Ще му покажа, че ездачката е готова и

състезанието вече е започнало. Оставям спалнята тъмна. Събличам се, нагласям сбруята

около хълбоците си и се настанявам в средата на леглото.

Часовникът тиктака, вятърът въздиша тъжно. Сенки се простират из стаята. Чакам

търпеливо, а в краката ми е ябълката. Часовникът показва почти осем. Чувам двигател в

далечината. Приближава се бързо към къщата и накрая спира под прозореца.