Робинята

изпълва с желание да я изчукам. Но след като не мога да го направя, показвам

раздразнението си.

— Защо закъсня толкова? — питам и блокирам пътя й с тялото си, макар да копнея да я

сграбча и целуна силно.

— Влакът закъсня, а и забравих нещо у дома… — извинява се тя с хленчещ глас.

В очите й блестят извинение и предизвикателство. Знам, че не е закъсняла нарочно, за

да я нашляпам по-силно — не е нужно да си играем подобни игрички. Просто е закъсняла,

както се случва често, и приема, че този, който я чака, ще прояви търпение и ще й прости.

Всичките й приятели са свикнали и примирили с това. Дори аз почти го приемам, но

срещите ни са специални. Обясних й ясно, че трябва да се отнася с тях сериозно, ако е

истински отдадена на играта.

Но закъснението й не означава, че няма да се опита да ме подразни, за да проявя

снизхождение към нея. Пристъпя напред и ме побутва. Накрая се предавам и я пускам вътре.

Ръката й автоматично се насочва към члена ми.

— Липсвах ли ти? — ухилва се тя, докато масажира пениса ми.

Правилата на връзката ни са ясни: мога да я пошляпвам и можем да сме голи, но

Еванджелин не иска да докосвам интимните й части, нито тя моите. Намерили сме начини

да стигнем до края на ограниченията, но се придържам към тях, макар понякога да ми е

адски трудно да гледам как влагалището й се овлажнява все повече, докато шамаросвам

задника й, а не мога да усетя точно какво й причинявам.

Сграбчвам ръката й и я бутам зад гърба й. Лора е нахакано момиче и веднага се опитва

да се бори с мен, започвайки борба, която със сигурност ще спечеля.

— Няма ли да кажеш, че съжаляваш? — питам, като приковавам ръцете й към стената

над главата.

Бузите й са зачервени, а дишането — учестено, когато се предава на мъжката ми сила.

Знам, че кратката обездвиженост я кара да копнее да бъде напляскана и изчукана.

— Може би — отвръща тя с най-сексапилния глас, който някога съм чувал.

Дори ако липсваха зашеметяващото тяло и мазохистичните й склонности, гласът й

можеше да ме възбуди с лекота.

— Може би? Аз пък си мисля, че е сигурно. Ще те накарам да кажеш, че съжаляваш,

момиче. Закъсня четирийсет и пет минути! Трябваше да изляза и наказанието ти щеше да е

да се прибереш у дома с бледо като в момента дупе. Но ще те накарам да си платиш, не се

тревожи.

Членът ми се надърви, когато изговорих строгите думи. Тя ми се изплези, но се просна

на пода послушно, когато пускам ръцете й и я бутам надолу. Решавам да започна още тук.

Издърпвам обувките й и ги хвърлям в другия край на стаята, където се приземяват шумно.

— Ще получиш четирийсет и пет удара — по един за всяка минута закъснение. Може и

да си мислиш, че това е нищо, но няма да ги нанеса с ръка, не съм толкова тъп — казвам и

повдигам полата й.

Съдирам мрежестите чорапи и звукът прозвънява приятно в ушите ми. Обикновено тя се

съблича напълно, но полата й е толкова къса, че буквално виждам задника й и малката