Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Глава 17
Признания
Лоркин внимателно наблюдаваше майка си. Макар тя да не отместваше очи от Савара, погледът й бе фокусиран върху нещо зад кралицата. Той погледна към пръстена на пръста й. Сигурно общуваше с Оусън. Младият мъж забеляза още един пръстен, който не беше виждал преди. Той също имаше камък, но обковът му беше декоративен, което предполагаше, че е просто украшение.
— Трябва ни малко време да го обсъдим — каза тя. — Нужно е да се свържем с доста владетели.
Савара кимна.
— Имате време до утре вечерта. Бих ви дала още, но хората ми са уязвими извън Убежището. Знам, че се държа така, сякаш не можем да загубим, но няма смисъл да обсъждаме бъдещите ни отношения въз основа на настоящата ситуация.
— А ако изгубите, ще има ли възможност за бъдещо сътрудничество?
Лицето на кралицата помрачня.
— Съвсем нищожна. Ако изгубим, съществува голяма вероятност ашаките да открият Убежището. А без него няма да имаме храна, подслон и, временно, пещери за отглеждане на камъни. Ще сме повече ангажирани с оцеляването си, отколкото със съюза с Обединените земи.
Сония се намръщи.
— Така пещерите ще попаднат в ръцете на ашаките. Ще могат ли те да отглеждат свои собствени камъни?
— С времето може и да разберат как да ги правят. По-вероятно е да принудят някой заловен Изменник да ги научи, макар че няма да могат да получат цялото ни познание от един или дори от шепа Изменници. Избягваме да обучаваме отделните камъкотворци в изкуството да създават всички видове камъни, а сме го разпределили между тях. От заловените Изменници зависи колко опасни могат да станат ашаките.
Когато двете жени потънаха в замислено мълчание, Лоркин се прокашля.
— Независимо дали Изменниците ще спечелят или загубят, обмяната на познание пак може да е от полза и на двете страни.
Савара се обърна и го погледна с извинително изражение.
— Но обмяната вече бе направена.
— И да, и не — сви рамене Лоркин. — Също както камъкотворството, лечителството е твърде широка специалност, за да се научи чрез едно кратко разчитане на съзнанието. Макар че с времето може да научите още нещо, вие ще правите и много грешки. Също както при камъкотворството, и тук грешките може да се окажат опасни. По-добре да се обучавате при онези, които вече притежават нужните умения.
Майка му се мръщеше.
— Те вече познават лечителството? — попита го тя.
Савара въздъхна.
— Да. Една от нас пренебрегна закона и го открадна от съзнанието на Лоркин. Наказахме я и за да го компенсираме, кралица Зарала нареди да бъде обучен в камъкотворството.
Лоркин погледна майка си. По лицето й се изредиха няколко емоции: смайване, гняв и признателност. Тя го погледна замислено. Той се съсредоточи върху присъствието й, чудейки се дали ще успее отново да улови повърхностните й мисли. Докосна го слабо, далечно чувство на гордост, но можеше и да му се е сторило. Поне нямаше неодобрение или разочарование. „Все още. Тя не знае какво е необходимо за камъкотворството“.
— И така… — каза Сония. — Един от хората ви вече познава основните принципи на лечителството, а един от моите е усвоил в същата степен познанието за камъкотворството. Но както каза Лоркин, това не може да се сравни с пълното обучение при учител с дългогодишни умения и опит. Все още можем да сключим споразумение.
— Само че… — прекъсна я Лоркин. Тя се обърна и го изгледа спокойно. — Двете неща не са равностойни.
Савара повдигна по-високо вежди.
— И кое е по-стойностното?
— Лечителството — отвърна Лоркин.
— И защо?
— За да бъдете лечители са нужни само познание и магия — отвърна Лоркин. — Камъкотворците имат нужда от пещери, в които да отглеждат камъните си.
— И какви са те, по-точно? — попита майка му.
— Пещери, където кристалите се появяват по естествен път. Магическите камъни се обучават, докато растат. Никога не съм чувал за такива пещери в Обединените земи. — Той разпери ръце. — Не че съм ги търсил. Може би ако се разтърсим, ще открием. Но докато не се сдобием с наши собствени пещери, не можем да използваме познанието за камъкотворството.