Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
— Как го разбра?
— Спомняш ли си кое е най-характерното за един трагически герой? Той е личност, издигнала се нависоко, която се сгромолясва от пиедестала заради трагичен недостатък като високомерие или големия грях – гордостта. Губи всичко. После достига личен катарзис и се пречиства чрез страданието. Или нейното страдание – подчерта Киси многозначително.
— Аз?
— Защо не? Ти си се издигнала нависоко и със сигурност си се сгромолясала от пиедестала.
— И какъв е моят трагически недостатък? – поинтересува се Фльор.
Киси се замисли за миг.
— Скапани родители.
* * *
Късно на следващата сутрин, след като двете момичета взеха душ, аспирин и изпиха солидно количество кафе, поръчано по румсървис, на вратата на стаята им се почука. Киси я отвори и наддаде силен писък. Фльор вдигна глава точно навреме, за да види красавицата на Конфедерацията да се хвърля в забранените обятия на Саймън Кейл.
Тримата закусиха във въртящия се ресторант на върха на Олимпийската кула в Мюнхен, откъдето можеха да видят върховете на Алпите, намиращи се на около сто и седемдесет километра от града. Докато се хранеха, Фльор чу историята за отдавнашното приятелство между Киси и Саймън. Малко след пристигането на Киси в Ню Йорк ги запознал общ приятел, съученик на Саймън от „Джулиард“. Саймън Кейл, както не след дълго откри Фльор, беше музикант с класическо образование и застрашителен колкото Дядо Коледа. Той се смееше, докато попиваше внимателно със салфетка крайчето на устата си.
— Трябваше да видиш Фльор, когато усмиряваше попълзновенията на крал Бари с историята си за венерическата болест. Беше неотразима.
— А ти не се опита да й помогнеш, така ли? – Киси го ръгна не особено нежно с лакът. – Вместо това си я гледал с този твой поглед: „Ям бели момичета на закуска“, и си се забавлявал.
Саймън се престори на обиден.
— От години не съм ял бели момичета, Киси, и съм искрено наранен, задето можеш да предположиш, че съм способен на подобно извращение.
— Саймън е дискретен гей – осведоми Киси приятелката си и додаде с доста висок шепот: – Не зная за теб, Фльоринда, но аз гледам на хомосексуализма като на лично оскърбление.
Към края на закуската Фльор вече бе решила, че харесва Саймън Кейл. Под заплашителната му фасада се криеше мил и добър човек. Докато наблюдаваше деликатните му жестове и изтънчените маниери, беше готова да заложи всеки грош от мижавата си заплата, че би му било много по-уютно в четирийсеткилограмовото тяло на някое слабо същество. Може би тъкмо заради това й харесваше. И двамата живееха в тела, в които не се чувстваха удобно.
Когато се върнаха в хотела, Саймън се извини, а Киси и Фльор се отправиха към апартамента на Бари. Той бе почистен след среднощния купон и когато влязоха, Бари, заел отново резиденцията си, кръстосваше нервно килима. Той беше толкова радостен да види Киси, че почти не обърна внимание на задъхано поднесената заплетена лъжа за закъснението й. Минаха няколко минути, преди да забележи Фльор. С не особено завоалиран поглед към вратата й подсказа, че присъствието й е нежелателно. Фльор се престори, че не забелязва.
Киси се наведе и зашепна нещо в ухото му. Докато Бари слушаше, върху лицето му се появи нарастващ ужас. Когато Киси свърши, заби поглед в пода като немирно дете.
Бари погледна към Фльор. Сетне отново към Киси. После отново към Фльор.
— Какво е това? – викна той. – Някаква шибана епидемия?
Двуседмичният отпуск на Киси от галерията свърши и двете с Фльор се сбогуваха през сълзи на летище „Хийтроу“. Фльор обеща да й се обади вечерта за сметка на Паркър Дейтън. Когато се върна в хотела, се чувстваше потисната за пръв път откакто се бе хванала на тази работа. Вече й липсваха ексцентричното чувство за хумор на Киси и още по-ексцентричните й възгледи за живота.
Няколко дни по-късно Паркър й се обади с предложение за работа. Искаше Фльор да работи за него в Ню Йорк и почти удвояваше настоящата й заплата. Обзета от паника, тя затвори телефона и тутакси позвъни на Киси в галерията.
— Не разбирам защо си толкова изненадана, Фльоринда – заяви Киси. – Ти говориш с него по телефона два или три пъти на ден и той е впечатлен от работата ти, както и всички останали. Може и да е мазна гадина, но не е глупак.
— Аз… аз още не съм готова да се върна в Ню Йорк. Прекалено е скоро.
Възмутено изсумтяване се предаде по почти петте хиляди километра океански кабел.
— Няма да започнеш да хленчиш, нали? Самосъжалението убива сексуалните желания.
— Нямам сексуални желания.
— Виждаш ли. Какво ти казах?