Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
Самоувереността й все още беше твърде крехка, за да я изследва, и тя съжали, че е била толкова откровена. За щастие, мислите на Киси бяха поели различна насока.
— Не разбирам как може да не ти липсва актьорската игра.
— Гледала си „Затъмнение в неделя сутрин“. Никога няма да спечеля наградата на Академията.
За разлика от Джейк, удостоен с „Оскар“ за сценария.
— Ти беше страхотна в ролята – настоя Киси.
Фльор се намръщи.
— Имах няколко добри сцени. Останалото беше просто задоволително. Така и не успях да се отпусна.
От уважение към Киси тя не спомена, че целият процес на снимане с безбройните дубли и всички хора, скупчени на снимачната площадка, й беше безкрайно скучен.
— Но ти вложи сърцето си в работата си като модел, Фльоринда.
— Вложих в нея упорство, но не и сърцето си.
— Независимо от всичко беше прекрасна.
— Благодарение на щастливата комбинация от хромозоми. Работата на модел никога не ми е била по душа. – Фльор прибра крака, за да не ги отреже прелитащият скейтборд. Един от наркодилърите спря да дрънка и се втренчи в нея. Тя зарея поглед в пространството. — В онази нощ, когато с Алексей изиграхме нашата мръсна малка сценка, той заяви, че аз не съм нищо друго, освен приятна голяма украса. Каза, че всъщност не мога да правя нищо.
— Алексей Савагар е психясал мръсник.
Фльор се усмихна на безцеремонния замах, с който Киси зачеркна Алексей.
— Но беше прав. Аз не знаех коя съм. Предполагам, че все още не го зная, но поне съм поела по правилния път. Прекарах три години и половина от живота си в опити да избягам от себе си. Признавам, че междувременно получих университетско образование в най-добрите световни университети, но вече няма да бягам.
И не бягаше. Нещо в нея се бе променило. Нещо, което най-сетне бе успяло да я накара да се бори за себе си.
Киси хвърли остатъка от сладоледа си в кошчето за боклук.
— Иска ми се да имах твоите целеустременост и енергия.
— За какво говориш? Ти винаги нагласяваш смените си в галерията, за да учиш и репетираш, и продължаваш да ходиш по прослушвания. А вечерно време посещаваш театралната школа. Ролите ще дойдат, Магнолия. Аз говорих с много хора за теб.
— Зная и ти благодаря, но мисля, че е време да приема истината, че това няма да се случи. – Киси изтри пръсти в прекалено късите си розови шорти. – Режисьорите няма да ми позволят да кандидатствам за друго, освен за секси героинята в някой комедиен сериал. А в подобни роли съм ужасна. Аз съм сериозна актриса, Фльор.
— Зная, скъпа.
Фльор се постара да вложи в думите цялата си искреност, но не й бе лесно. Киси, с пухкавите си нацупени устни, пищните гърди и петното от малинов сладолед на брадичката, бе създадена за комедийни секси героини.
— Повишиха ми заплатата в галерията – обяви мрачно Киси, сякаш съобщаваше, че са й открили смъртоносна болест. – Може би ако работата ми беше по-скапана, щях да полагам повече усилия. Изобщо не биваше да вземам втора специалност по история на изкуството. Това ми създава чувство за сигурност. – Погледът й се плъзна несъзнателно по симпатичен студент, минаващ покрай тях, но без особен плам. – Насъбраха се твърде много откази и вече ми дойде до гуша. Справям се добре в галерията и получавам признание за работата си. Навярно би трябвало да се задоволя с това.
Фльор стисна ръката й.
— Хей, къде се дяна госпожица Позитивно мислене?
— Смали се и й дойде акълът.
Фльор се натъжи. Не искаше Киси да се отказва от мечтата си, но като имаше предвид собственото си минало, нямаше право да критикува. Стана от пейката.
— Да вървим. Ако побързаме, ще хванем началото на „Буч Касиди и Сънданс Кид“ по телевизията, преди да стане време да се обличаме за срещите си.
Хвърли кофичката от сладоледа в кошчето.
— Добра идея. За кой път ще го гледаме?
— Пети или шести. Вече им изгубих бройката.
— Аз не съм казала на никого, а ти?
— Да не си откачила? Да не мислиш, че искам целият свят да узнае какви сме перверзнички?
Двете излязоха от парка рамо до рамо, сподирени от десетки възхитени мъжки погледи.
* * *
Ежедневните кросове на Фльор укрепнаха мускулите й, стопиха няколкото излишни килограма и чувствеността й се пробуди от дългия зимен сън. Водата, стичаща се по тялото й, докато стоеше под душа, плъзгането на мекия пуловер по кожата – всички тези ежедневни действия се превръщаха в сексуални преживявания. Искаше да усети небръсната мъжка буза, да се сгуши в прегръдките на мъж с мускулести космати гърди, който пиеше бира и ругаеше. Тялото й бе зажадняло за мъжка близост и като част от кампанията й за самоусъвършенстване тя започна да излиза с един млад актьор, на име Макс Шоу, който играеше в спектакли извън Бродуей и в пиеси на Том Стопард. Беше типичен холивудски красавец, строен и слаб блондин, чийто единствен недостатък бе навикът му да използва фрази от типа на „благодарение на моето умение“. Двамата се забавляваха и тя го желаеше.