Бляскаво момиче

* * *

Апартаментът на Киси се намираше над италиански ресторант в Гринидж Вилидж. Интериорът приличаше на хазайката: бонбонени цветове, колекция от плюшени мечета и плакат на Том Селек, залепен върху вратата на банята. Докато Киси й показваше как работи самоделният душ, погледът на Фльор бе привлечен от отпечатък на яркорозови устни върху плаката.

— Киси Сю Кристи, това отпечатъкът на твоето червило ли е върху Том Селек?

— И какво, ако е?

— Можеше поне да нацелиш устата му.

— И какво му е забавното на това?

Фльор се засмя. Киси бе приела за даденост, че Фльор ще й бъде съквартирантка, за което Фльор й бе повече от благодарна. Въпреки успеха й с „Неон Линкс“, самоувереността й бе доста нестабилна и постоянно я преследваха съмнения относно решението й да се върне в Ню Йорк.

Паркър неохотно й даде една седмица, за да се устрои, преди да се яви на работа, и Фльор се застави да напусне защитения уют на апартамента и да възобнови запознанството си с града, който някога бе обичала. Беше началото на февруари, най-лошото време на годината за града, но въпреки това Ню Йорк й се стори красив. А най-хубавото от всичко беше, че никой не я позна.

Тя излизаше да тича всеки ден от тази седмица, само няколко квартала, преди да се задъха, но с всеки изминал ден укрепваше все повече. Понякога, когато минаваше покрай някое място, което бяха посещавали заедно с Белинда, я пронизваше горчиво-сладка болка. Но в новия й живот вече нямаше място за неуместна сантименталност. Сега гледаше към бъдещето и нямаше да мъкне на плещите си бремето на мръсното минало.

Подложи се на изпитание, като посети ретроспекция на филми с Ерол Флин, но не изпита нищо към зашеметяващия дързък авантюрист на екрана.

Един ден преди да започне работа, Киси изхвърли всичките й дрехи.

— Няма повече да носиш тези отвратителни парцали, Фльор Савагар. Приличаш на скитница.

— Обичам да приличам на скитница! Върни ми дрехите!

— Твърде късно.

В крайна сметка Фльор замени старите джинси с нови, които стояха много по-добре на по-слабата й фигура, и се сдоби с няколко горни дрехи, за да ги носи с тях – мексиканска селска риза, университетски пуловер втора ръка с щамповани букви, както и няколко пуловера с поло яка. Киси сбърчи нос при вида на покупките й и съвсем очебийно остави на видно място върху масичката за кафе един брой от списанието „Облекло за успех“.

— Губиш си времето, Магнолия – заяви Фльор. – Аз работя за Паркър Дейтън, не за някоя корпорация. В света на шоубизнеса стилът на обличане е много по-непринуден.

— Непринуден не означава прашасал.

Но Фльор не можеше да свали изведнъж всичките си защити.

— Върви да целунеш Том Селек.

Много скоро разбра, че трябваше здравата да се потруди за щедрата заплата, която бе принудила Паркър да й плаща. Работеше ден и нощ, често и през уикендите. Посети Бари Ной в боядисаната му в пурпурно къща в стил „Тюдор“ в Хамптън, за да го утеши заради загубата на Киси. Пишеше изявления за пресата, преглеждаше договори и отговаряше на безкрайните телефонни обаждания от организаторите. Прилагаше на практика лекциите по бизнес, финанси и право, които бе посещавала, при това много успешно. Откри, че има талант да води преговори.