66 градуса северна ширина

Пътят открай време беше лош. Години наред той бе най-прекият маршрут от Стикисхолмур на юг към Боргарнес. Виеше се край разкривените вулканични скали, в това число и покрай Тролката от Керлингин, нарамила торба с откраднати дечица. След това правителството прокара нов път през съседния проход, няколко километра на запад. Вече нямаше никакъв смисъл да се минава по стария път и той бързо се влоши.

Хижата бе стара, може би на стотина години, и бе построена като подслон за пътници, замръкнали на прохода. Като малък, Бьорн бе отсядал в нея няколко пъти с чичо си и леля си, просто за удоволствие. Къщурката беше близо до пътя, на върха на едно хълмче, за да не я затрупват снеговете. От двете страни на долината се извисяваха скалисти стени, по които потоци и водопади се спускаха към реката край пътя. Имаше места, по които зеленееха трева или мъх, но иначе долината бе покрита предимно с чакъл, камънаци и голи скали. Въпреки че небето бе ясно, тук в планината цареше влага. Мъглата се стелеше около камъните, а въздухът бе изпълнен с ромона на течаща вода.

Вратата на хижата бе отворена — никога не я заключваха, за да могат пътниците да я използват. Вътре бе изненадващо чисто. Имаше следи от скорошен престой — опаковка от дъвки на пода и празна бутилка от водка на единия перваз. Явно пастири. Бьорн бе почти сигурен, че събирането на добитъка в района е завършило преди не повече от седмица. Имаше печка, а една стълба водеше към спалното помещение горе. От Рейкявик Бьорн беше подкарал пикапа право към къщата си в Грундарфиордур, за да натовари провизии, спални чували, шалтета, дърва за печката, храна и друга екипировка за лагеруване, достатъчна за три дни.