Белязана [bg]

Миранда седна на земята. Мин погрешно изтълкува това като знак, че е време да бъде галена и се покатери отгоре й. Няколко „думи“ от страна на Соломон я накараха неохотно да отстъпи.

— Какви са словата? — попита Миранда.

— Слова? — повтори Соломон.

— Трябва да зная думите на заклинанието, преди да се концентрирам върху му — обясни тя.

Сред насъбраните се разнесе шепот. Дийкън покри лицето си с длан и тихо поклати глава. Айна не беше толкова тактична. Избухна в пронизителен, противен кикот.

— Заклинания! Момичето знае само заклинания! — съумя да изрече феята, давейки се от смях.

Спокоен както винаги, Соломон обясни реакцията им:

— След като обучаемият премине начинаещо ниво, заклинанията биват използвани рядко.

— Само децата и глупаците ги ползват — обади се Айна.

— Какво друго мога да направя? — запита Миранда.

— Съсредоточи се и ще те напътствам — рече драконът.

Миранда стисна медальона около врата си. Поне не го беше изгубила по време на плуването сред режещите води. Едва бе затворила очи, когато властният глас на Соломон я накара да спре.

— Дай ми това! — рече той.

Изобщо не бе променил тон, но по някаква причина дори най-любезната му молба звучеше като яростно изискване. Приближи се и хвана кристала с два от пръстоподобните си нокътя, разглеждайки го задълбочено. Внезапно го дръпна. Движението бе плавно и уверено, но бе достатъчно да скъса верижката. Миранда вдигна ръка и разтърка врата си.

— Отвратително — отбеляза драконът. — Изцяло непречистен. Днес ще работиш без него. Когато приключиш, поискай да ти дадат нов.

Хвърли кристала. Преди да е достигнал земята, неестествен повей на вятъра го повдигна и го представи за оглед пред критичното око на Айна.

— Мътен като блато! Вече такива ли минават за фокусиращ кристал вън? — присмехулно изрече тя.

Драконът седна и издигна ръкоподобната си лапа. Под нея проблесна малък пламък.

— Насочи ума си към огъня — рече той.

Миранда извърна очи към проблясващата форма. Светът бавно се отдръпна, заменен от оранжево-жълто, изпълнило съзнанието й. Обви цялата си същина около огъня, умът й започна да се променя в синхрон с трепетите му. Времето изчезваше в подобен транс, часовете и секундите бяха неразличими. Внезапно гласът на Соломон си проправи път.

— Огънят наподобява живо същество. Веднъж роден, нуждае се само от храна и дъх, за да расте и да се множи. Постоянно алчее. Усещаш ли? — запита могъщият глас.

Думите на наставника й бяха прекалено ясни и отличими, за да са дошли от външния свят. Сякаш бе насочил гласа си в ума й и го бе примесил с мислите й. Миранда проучи огъня със съзнанието си и бавно осъзна наличието на постоянно и стабилно влечение. Гладът, за който Соломон говореше.

— Да — отговори Миранда. Усилието да стори това едва не наруши концентрацията.