![Невинност [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/7/nevinnost-bg-download.jpg)
Невинност [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 9789544093266
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинност [bg]». Краткое содержание книги:
Погледна към Мигел, който записа нещо в медицинския картон, погледна си часовника и после записа още нещо. Постепенно адвокатът проумя, че ако не беше този млад лекар, той най-вероятно вече щеше да е мъртъв.
Мигел окачи медицинския картон на стената.
— Ще се върна след малко — каза.
Щом лекарят тръгна към вратата, Фин се провикна:
— Хей, докторе.
Той се обърна.
— Благодаря. Много благодаря.
Мигел поклати глава.
— Благодарете на брат ми.
Джими Алварес се беше подпрял на тухлената стена на Църквата на Христа на Хънтинггън Авеню. „Майката Църква“, както беше известна в Бостън, представляваше огромна сграда с купол, построена върху няколко акра, пред която се простираше също толкова внушително изкуствено езеро. Църквата беше построена през 1894 година в чест на философията на Мери Бейкър Еди, в която философия акцентът падаше върху връзката между ума, духа и тялото. Централно място в постулатите на религията заемаха вярата и способността на хората да се лекуват сами чрез набожност и молитви. Джими опипа рамото си и се усъмни, че само с набожност и вяра ще може да се изцели от огнестрелната рана.
Езерото беше изпразнено за през зимата, но снегът се беше усилил и го беше запълнил наполовина. Джими се загледа в него и се размечта за топлите зими в неговия роден град на мексиканската граница. Как се беше озовал в тази забравена от бога градска тундра?
Той свали якето и треперейки, погледна рамото си. Раната продължаваше да кърви, макар и по-слабо. Завъртя глава, за да огледа отблизо. Ясно се виждаха входното и изходното отверстия, от което му стана по-леко. Беше сигурен, че куршумът не е заседнал в плътта му, и след като опипа раната с пръсти, му се стори, че куршумът е преминал, без да засегне костите или ставите. Имаше късмет. Макар че болката беше силна, можеше да движи ръката си — засега. Но не можеше да отиде в болница. Огнестрелната рана щеше да повдигне доста въпроси, на които не можеше да даде задоволителни отговори. Нито можеше да поиска помощ от ВДС. Той се беше провалил и докато не се поправеше, за тях щеше да бъде слабото звено. С очите си беше виждал как Падре се отървава от слаби звена. Възможностите му за действие бяха силно ограничени.
Загреба с шепата си сняг и го посипа върху раната, с надеждата да спре кървенето, едва сдържайки се да не изкрещи от болка. Но студът притъпи болката и той се поотпусна, облегнат на тухлената стена.
Внимателно обмисли положението си. Изкушаваше се да избяга от града — да си събере багажа и да замине обратно на юг. Но не можеше да го направи. Единственият му дом се намираше на три хиляди километра оттук, а и дори и да стигнеше до родния си град, хората на Карлос щяха да го открият и там.
Само щеше да спечели няколко седмици, не повече. А и предвид ужаса, който щеше да го застигне, когато го намереха, подобен ход не си заслужаваше.
От друга страна, довършването на задачата в Бостън нямаше да е лесно. Адвокатът щеше да е нащрек и нямаше да е лесно да се промъкне до него. По-важното беше, че дори и да имаше късмета да се добере до него, Джими осъзнаваше, че вече няма душевната сила да убие. Преди да се захване със задачата, знаеше, че ще е трудно, но си мислеше, че ще е способен да го направи. И преди беше заповядвал да пребият други хора, и макар че сам никога не беше участвал лично в ликвидирането на някого, в неговия роден град убийства ставаха често и той повярва, че лесно ще може да прекрачи границата.
Но сгреши. Да наредиш на други да го направят беше едно нещо. Това беше бизнес и фактът, че боят не беше нещо крайно и окончателно, с необратими последици като убийството, все още позволяваше на Джими да спи спокойно. Но когато допря острието до гърлото на адвоката, си даде сметка, че пропастта между даването на заповеди и прерязването на гърлото беше твърде голяма и дълбока, за да може да я преодолее. Независимо че беше заплашен от наказание от Карлос и неговите главорези, разбра, че никога не би могъл да гледа в очите някого и да сложи край на живота му.
Оставаше му само едно. Беше изучил достатъчно добре навиците на Bин и знаеше слабостите му. Може би този човек не трябваше да умре. Може би имаше и друга възможност.
Джими облече отново якето си и стана, борейки се с лекия световъртеж. Трябваше първо да свърши една работа, после щеше да почива. Пое си дълбоко дъх и обмисли стъпка по стъпка точно какво щеше да направи. Нямаше да е лесно, но беше възможно.
Погледна още веднъж към изкуственото езеро, бледосиньо на светлината на уличните лампи. Загърна се с якето по-плътно и тръгна към Бек Бей. Запита се кой би избрал доброволно да живее на такова студено място.