Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
Харват задържа вратата, докато всички влязоха вътре.
Главната сграда на библиотеката на Джеферсън представляваше внушителна двуетажна аркада с лъскави лавици от книги, извити греди с меки цветове на тавана, а в дъното имаше впечатляващ стъклен параван.
Фъргюсън посочи към една от масите в библиотеката и каза:
— Добре, да видим какво имате.
Никълс отвори папката, която носеше под мишница и извади двата пожълтели документа. Музейната уредничка дръпна един стол и посегна към очилата, които носеше в кутия в джоба си.
— Сигурни ли сте, че това са автентични документи на Джеферсън? — попита тя.
— Абсолютно — отвърна Никълс.
Фъргюсън продължи да ги разглежда.
— В това, което пише тук, няма никакъв смисъл.
— Текстът е кодиран.
— Успяхте ли да го разшифровате? — попита тя.
Професорът поклати глава.
— Само отчасти.
— Интересно. Много интересно. Откъде клиентът ти се е сдобил с тези неща?
— Той колекционира документи на Джеферсън от години — отвърна Никълс. — Притежава невероятни неща.
— Това е много хубаво — каза Фъргюсън, ставайки от стола. — Веднага се връщам.
— Къде отиваш?
— Ще донеса няколко справочника. Забелязах нещо познато в тези рисунки.
Уредничката се върна няколко минути по-късно с голяма купчина книги и още няколко неща, в това число и голяма лупа. Остави всичко на масата, взе лупата и продължи проучването си. Харват я наблюдаваше внимателно какво прави, а Озбек държеше под око вратата.
Фъргюсън си записа някакви неща в малко тефтерче, докато прелистваше справочниците. От време на време прекъсваше работата си, за да попита нещо Никълс и отново се връщаше към документите.
Така продължи около половин час, докато накрая свали очилата си и ги сложи на масата. Никълс спря да крачи напред-назад и се приближи към нея.
— Е? Какво мислиш?
Прибирайки един кичур коса зад ухото си, Фъргюсън вдигна глава и го погледна.
— Тази първа група рисунки тук — тя посочи единия лист — прилича на схема на някакво механично устройство.
— И аз така си мислех. Имаш ли някаква идея какво е то?
Фъргюсън се усмихна.
— Когато става дума за Джеферсън, може да е какво ли не. Той постоянно е изобретявал разни неща. Почеркът и рисунките определено са негови, но нещата на първата страница ми се струват странни.
— В какъв смисъл? — попита професорът.
— Това е схема на механизъм с много уникални зъбни колелета. Никъде в документите на Джеферсън не съм виждала такива неща. Освен това зъбните колелета обикновено са под някакъв корпус и не се виждат. Въпреки това тези колелета са сложно стилизирани и украсени. Прави ми също впечатление, че тази схема като че ли съдържа указания за освобождаване или регулиране на зъбните колелета. Това обяснява ли нещо?
Никълс поклати глава.
— Всъщност не.
— Има и нещо друго — каза Фъргюсън, подавайки на професора лупата. — Ако се вгледаш по-внимателно в това колело тук, ще видиш, че то е различно от другите над него.
— Така ли? — рече Никълс, взе лупата и погледна към посоченото място. — Мислех, че всички са еднакви.
Музейната уредничка поклати глава.
— Повечето от тях — да, но украсата на това тук е малко по-различна и самата му форма не е като на другите.
— Права си — отвърна професорът.
Харват, който беше слушал разговора, се приближи към масата.
— Може ли? — попита той.
Никълс му подаде лупата.
Допреди някожо часа Харват не беше виждал нито един от документите, а след последните събития в „Бишъпс Гейт“ и раняването на Гари не бе имал време да ги разгледа подробно и още по-малко с лупа.
Той остана надвесен над листа в продължение на няколко секунди, после се обърна към Озбек и му подаде лупата.
— Хвърли един поглед тук — каза Харват. — Какво мислиш? — попита той след малко, докато Озбек изучаваше рисунката и по-специално въпросното колело. — Не ти ли прилича на Басмала?
Сюзън Фъргюсън не знаеше кои са Харват и Озбек, но те определено не бяха просто бодигардове. Любопитството й взе връх:
— Какво е Басмала?
— Всяка сура или глава в Корана, с изключение на деветата — обясни Харват, — започва с фразата „В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния“. На арабски тази фраза е позната като Басмала и тя може да бъде представяна артистично по различни начини.
— И точно тя е изписана върху това колело?
Харват погледна към Озбек, който кимна.
— Казахте, че деветата глава на Корана не започва с думите „В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния“. Защо? — попита Фъргюсън.
— Това е предпоследното известно откровение на Мохамед и то съдържа най-агресивните пасажи в Корана. По-миролюбивите откъси, които мюсюлманите цитират в потвърждение на това колко толерантна и сдържана е тяхната религия, идват от по-ранния пророчески период на Мохамед, но стиховете в девета сура ги отричат.