Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
След известно време, след като се убеди, че господарската спалня свети от чистота и е готова за графа и жена му, Мери слезе на долния етаж. Докато наближаваше залата долу, й стана ясно, че графът и синовете му разговарят оживено, но внимават много някой да не ги чуе. Тя не чу женски гласове, затова й се стори, че се натрапва и идва неканена. Забави ход. На ъгъла чу Джефри да споменава, че укрепленията на Карлайл представляват купчина камъни, които се нуждаят от незабавен ремонт.
На Мери не й направи почти никакво впечатление фактът, че Карлайл е темата на разговора им. При появата й тримата, седнали на масата мъже замлъкнаха мигновено. Тя спря. Усмивката на лицето й, предназначена за мъжа й, изчезна, а поздравът на върха на езика и си остана неизречен. Тримата Де Уорън се обърнаха към нея. Никой не се усмихваше. Очевидно я смятаха за натрапничка и съвсем явно не желаеха тя да слуша спора им.
Мери спря посред пътя си на входа на залата. За пръв път от женитбата им се почувства шотландска натрапница, а не господарка на Олнуик и жена на Стивън. Лицето й застина в някакво подобие на усмивка, предназначена за мъжа й.
— Добър ден, милорд.
Стивън стана. Баща му, който седеше зад него, отпи малко ейл, а Джефри потропваше нетърпеливо с пръсти по масата. Стивън дойде при нея, но не за да я поздрави.
— Майка ми е в дневната горе с Изабел. Защо не идеш при тях?
Мери стисна устни. Сърцето й подскочи рязко и я заболя. Той също смяташе ненадейната й поява за нежелано натрапничество и гледаше да я отпрати по-бързо. Болката в гърдите й стана гореща и мъчителна, когато вдигна очи и ги впери в хубавото лице на мъжа си. Той й нямаше доверие.
Нямаше й доверие, а те говореха за защитните укрепления на Карлайл.
Не, това бе невъзможно.
Изгледа го продължително. Чакаше поне един знак, че тази потайна среща не означава това, на което приличаше. Но той само повтори почти неприкритата си заповед.
— Защо не идеш при майка ми горе в дневната, госпожо?
Последните няколко дни се бе скъсала от работа, за да му угоди, за да задоволи всичките му вкусове и да му създаде уют по всички възможни начини. Бе се заклела пред всички, че ще му се подчинявай ще го подкрепя всячески, а той още не й вярваше. На Мери й прилоша. Той й няма доверие, а те говорят за Карлайл!
Мери кимна леко. Не можеше да промълви и дума. Душата й се изпълни с ужас. Обърна се рязко и избяга в дневната.
Графинята вдигна очи от бродерията, над която работеше. Погледът й беше загрижен. Изабел се втурна с радостен вик към Мери и почна да й разказва последните клюки от лондонския двор. Мери кимна и се престори, че слуша, но не чу и думица от изреченото от детето. Опита се да си внуши, че цялата сцена отпреди малко не е била това, което й се е сторило и че прави прибързани заключения. Каза си, че мъжът й не се различава от другите мъже, които също отпращат жените си, за да поговорят на спокойствие с другарите и близките си. Но тези мислени уверения не я убедиха никак. Мери не им вярваше.
Карлайл. Какво бяха замислили те? Нима замисляха война? Възможно ли бе?
„Невъзможно е“, изкрещя мислено Мери. Защото именно тази утрин Стивън я бе прегърнал нежно след неколкократната им любов. Сънливата му усмивка се дължеше единствено на обичта. Вчера й даде розата, обещанието за вечна любов… или поне тя беше помислила така. Ако я обичаше поне малко, нямаше да воюва със семейството й заради Карлайл.
Трябваше да разкрие плановете им. Обаче как да подслуша какво си говорят, без да привлече вниманието на графинята? Мери погледна майката на Стивън и почервеня виновно, защото жената я гледаше навъсено и беше оставила иглата и конеца. Стори й се, че се досеща какво е намислила Мери. Мери се почувства като долна предателка, но си напомни, че няма намерение да изменя на никого. Просто желаеше да разбере дали мъжът й смята да воюва с най-близките й хора. Длъжна беше да разбере това.
„Сигурно ме обича поне мъничко, помисли си тя отчаяно. Поне мъничко. А в този случай няма да има война, тъй като Стивън ще откаже да участва в нея.“
— Извинете ме, мадам — каза Мери на графинята. — Не се чувствам много добре. Смятам да се кача горе и да си полегна малко.