Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Мери вдигна поглед към него. Той прикова поглед в очите й и й подаде ръка. Мери стана и се озова в прегръдките му.
— Ти също ми доставяш удоволствие, мадам — каза той тихо.
Тя поруменя от радост.
— Не искаш ли да се изкъпеш? — попита тя с всичкото спокойствие, на което беше способна.
— Желая да го направя с теб — промълви с въздишка Стивън. — Не знам как успяваш да ме накараш постоянно да те желая, мадам, но го постигаш някак. Един мъж на моята възраст отдавна трябваше да се е изтощил до крайност. Да не си ми дала някакво любовно питие, за което да не знам?
— Не — изрече Мери с усмивка. — Любовното питие би убило и двама ни.
Стивън се разсмя весело. Ефектът беше поразителен. Мери притаи дъх. Стивън обикновено правеше впечатление на твърд и сериозен човек, но тази усмивка придаде на лицето му мека мъжествена красота.
Той влезе във ваната и се настани в нея. Мери вдигна кесията за търкане и го погледна. Ръката й се разклати леко.
— Както искаш — прошепна Стивън.
Мери се захвана да търка гърба му, като се стараеше да не мисли за тялото на мъжа си. Мъчеше се и да не приема поканата му така буквално, както й се искаше. Стивън въздъхна от удоволствие. Когато тя свърши да сапунисва и плакне твърдите му мускули и тяло, Стивън се обърна леко. Очите му светеха като черен кехлибар. Мери се помъчи да не трепери. Постара се и да не гледа водата, която се плискаше около бедрата му и тази част от тялото му, която я приканваше толкова настойчиво. Устата на Стивън се беше стегнала в права твърда линия. Той се облегна назад. Мери коленичи до него. Остави кесията и почна да сапунисва гърдите му. Дланите й се плъзгаха по твърдите му мускули и по гладката като коприна кожа. Мъжът й се беше стегнал и не помръдваше. Когато ръката й се спусна надолу по твърдия му плосък корем и го загали с кръгови движения, Стивън затвори очи. Стисна здраво зъби. Шията му беше изпъната, лицето му се беше изопнало. Мери погледна надолу и преодоля сдържаността си. Потопи ръката си във водата и покри със сапунена пяна нарасналия му член. Стивън изстена.
Мери не си дръпна ръката. Устата й се приближи до ухото му.
— Желаете ли още нещо от мен, милорд?
Той се засмя тихо и грубо. Преди да се е съвзела от изненадата, той скочи на крака. Водата се разплиска около тях. Миг по-късно Мери се оказа легнала по гръб на кревата. Той разтвори краката й. Полите й се вдигнаха до кръста. Горещият му хлъзгав член се притисна в настръхналата й кожа.
— Кой се закача, мадам? — промърмори той.
Мери нямаше сили да му отговори. Стисна здраво раменете му и ноктите й се впиха в кожата му. Беше свободна да се държи както иска, да се откаже от всички преструвки и задръжки. Вече нищо не й пречеше да бъде ненаситната развратница, в каквато я беше превърнал. Тя задиша тежко под него. Беше забравила за всичко друго и се беше разтворила широко за него. Стивън се разсмя тържествуващо и нахлу в нея. Мери изкрещя от удоволствие. След малко тръпнеха заедно в прегръдките на горещата всепоглъщаща страст.
Мери слезе късно за вечеря, но се оказа, че е имала късмет.
В мига, в който влезе в залата, видя, че Стивън се е отпуснал и се смее доволно. Погледът, който й прати, я стопли със сърдечността си. Мери се изчерви. Бързият оглед я увери, че въоръжените мъже под подиума ги гледат разбиращо и едва крият веселото си настроение. Мери реши, че са съвсем наясно защо дамата закъснява толкова за вечеря, защото задоволеният вид на Стивън не скриваше нищо и по никакъв начин не можеше да бъде сбъркан. Мери се надяваше тя самата да изглежда по-благоразумна и сдържана.
Но никак нямаше да се ядоса, ако това не беше така и лъчите на любовта, които я заливаха цялата, бяха видими за всички. Нямаше да мисли повече за неприятни неща като Малкълм и неговите заповеди, например. Нямаше смисъл. Вече беше взела правилното решение. А след това, когато седна на мястото до Стивън, получи и последното доказателство, че е постъпила както трябва. Доказателството лежеше пред нея на масата.
Една цъфнала яркочервена роза.
Мери се слиса и застина на място. Погледна смаяно Стивън, който й се усмихваше лениво. В очите му се таеше обещание за нещо много повече от секс.
— Откъде я намери? — това бяха първите думи, които й дойдоха наум.
— Странно е, нали? Роза през зимата. За теб е, мадам. Подарък от мен.
На Мери й се доплака. Седна, без да докосва розата. Той беше подрязал късо стъблото и то приличаше много на розата, изобразена на щита му. Всъщност беше съвсем същата и в най-малките подробности.