Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Изгаряше от желание да почне семейния си живот със Стивън, но много се боеше от това, което щеше да им донесе бъдещето. Думите на Малкълм не излизаха от главата й. Напомняха й по един ужасяващ начин за това, че бракът им е обречен още от самото начало. Причината се криеше в самите тях.
По време на тържеството не бе имала и миг свободно време, за да обмисли заповедта на баща си. Дългото пътуване днес й бе дало възможност да размисли и да се отдаде на спомени, които желаеше да избегне. Обаче това беше невъзможно. Малкълм беше поискал тя да шпионира в негова полза. Да шпионира мъжа си. Мери беше ужасена.
Единствената причина той да допусне брака й е било внедряването й като шпионка сред враговете от Нортъмбърланд.
Мери беше не само ужасена. Тя беше потресена до дъното на душата си. Беше разярена.
Това ли беше мъжът, когото беше обичала и почитала дълбоко, откакто се помнеше? Мъжът, който се смееше на момичешките й лудории, докато майка й й се караше? Мъжът, който толкова се гордееше с нейния ум и красота, докато тя растеше? Това ли беше великият шотландски крал?
Как бе могъл да й стори това?
Защото нямаше никакво съмнение, че тя още обича страната и рода си. Бракът не променяше и нямаше да промени това. Безспорно тя искаше Шотландия да остане цяла и независима. Не биваше да желае владетелят на Нортъмбърланд да нахлува още повече зад несигурната граница.
Но също толкова твърдо щеше да откаже да постъпи така, както баща й искаше. Беше дала обета си пред Бога и искаше да го спази. Задълженията й бяха да бъде вярна първо на мъжа си. Този дълг стоеше пред и над всичко друго, даже пред дълга й към баща й или страната й. Но, мили боже, сега, когато й бяха ясни намеренията на Малкълм и знаеше, че няма да има никакъв съюз, как да оцелее? Как щеше да се запази бракът й?
Очевидно Малкълм кроеше някакво коварство срещу Нортъмбърланд и срещу мъжа й. Беше само въпрос на време крехкият мир да бъде безвъзвратно разрушен. Въпреки че се беше заклела във вярност на Стивън, как щеше да се чувства, когато той тръгнеше на бой срещу баща й? Ох, защо нямаше начин да се запази мирът!
Мери се обезсърчи. Ядът остави противен вкус в устата й. Ужасните изисквания на Малкълм я преследваха и отекваха непрестанно в ушите й. Как бе възможно да иска да я използва така? Та той унищожаваше всяка надежда за бъдещо щастие на нейното семейство!
— Вкъщи сме си, Мери — изрече приветливо Стивън, нарушавайки хода на мислите й.
Въпреки че Мери беше напълно погълната от тях, тя непрестанно усещаше присъствието на Стивън. Той яздеше мълчаливо до нея. Беше също така мрачен, сякаш знаеше какви вихри се въртят в главата й и какво е поискал от нея Малкълм.
Погледна го и се застави да си спомни колко хубаво си прекараха през последните няколко дена. Въпреки че се бяха любили по най-различни начини и тя беше спала само в неговите обятия, той още беше загадка за нея. Все още го чувстваше чужд и непознат. Мери се насили да се усмихне. Не биваше да му позволява да разбере колко е объркана. Не искаше той да знае колко е смутена. Не дай Боже Стивън да разбере какво е поискал баща й от нея.
— Вкъщи — повтори тя механично. Болката заглуши радостта, която би изпитвала при други обстоятелства. Обърна се към мъжа си, като сподави силните чувства, които изпитваше към него. — Ще ти бъда добра жена, Стивън. Обещавам ти.
Тя трепереше.
Очите му я огледаха внимателно. Той сякаш усети, че зад думите й се крие нещо друго. Поиска да разбере какво е то.
— Тревожи ли те нещо, Мери?
Мери поклати отрицателно глава. Нямаше сили да говори повече. Насочи погледа си към непревземаемата крепост на Олнуик. Денят беше сив. Дългите сенки над главите им правеха тъмните каменни стени на замъка сякаш още по-черни и угнетителни. Мери знаеше, че само играта на въображението й я подтиква да вижда новия си дом в такава отблъскваща светлина. Каза си, че това не е предзнаменование, което й разкрива суровото и трагично бъдеще.
Веднага щом пристигнаха в Олнуик, Стивън беше посрещнат от Нийл Болдуин. Двамата потънаха в разговор за положението на нещата в замъка. Мери се извини и поиска разрешение да влезе вътре. Усети, че погледът на Стивън не се откъсва от нея, дори когато Нийл му разказваше всички подробности за болестта, погубила десетки овце. Тя хукна по стълбите и влезе в замъка. Слугите се втурнаха подире и. Мери изкачи вихрено стъпалата към спалнята, в която щяха да живеят до идването на графа и графинята. Веднага нареди да разопаковат багажа на Стивън, да разпалят огън в камината и да донесат вино с подправки. Поиска и да стоплят банята за него. След това хукна към долния етаж, за да види какво готвят в кухнята за вечеря. Разбира се, там цареше пълен хаос заради внезапното пристигане на Стивън в толкова късен час. Мери успокои объркания главен готвач. Двамата бързо се разбраха за едно простичко, но вкусно вечерно меню. След като излетя от кухнята, Мери хвана за ръката една слугиня и й нареди да добави пресни билки към тръстиките в залата. После хвана полите си с ръка и се втурна нагоре по стълбите.