Колекционерите [The Collectors - bg]

— На пръв поглед е така — кимна Стоун. — Разбира се, ако не става въпрос за преднамерено поведение. Но аз съм съгласен с покойния председател — Бихан действително е корумпиран. Питам се обаче дали това е достатъчно, за да извърши убийство. В случая с Дехейвън бих казал да.

— Може би е ликвидирал и Брадли. Имал е всички мотиви да го стори, след като председателят е пречел на бизнеса му.

— Установихме, че Дехейвън е убит с въглероден двуокис, а смъртоносният контейнер е собственост на една от фирмите на Бихан — каза Стоун и удари с длан върху бюрото. — Вчера се обади Кейлъб, който проверил вентилационната решетка в хранилището и открил дупка за винт във вътрешността на шахтата, на който най-вероятно е била закачена наблюдателна камера. Болтчетата на решетката се развили подозрително лесно, сякаш са били използвани съвсем наскоро. Все пак това не е достатъчно да докажем, че вътре е имало камера.

— Но след като Брадли и Бихан са били врагове, Джонатан не би могъл да ги види заедно в къщата отсреща — отбеляза Милтън. — Защо тогава са го убили?

— Честно казано, не знам — въздъхна Стоун.

След като Милтън си тръгна, той отново излезе навън, измъкна косачката изпод навеса и започна да коси тревата вляво от къщичката. Когато изключи мотора и се изправи, насреща му стоеше самотна женска фигура, която мълчаливо го наблюдаваше. На главата й имаше шапка с широка периферия, а очите бяха скрити зад големи слънчеви очила. Беше облечена с кожено манто до коленете, под което се виждаше къса поличка. Взетата под наем кола беше паркирана на метър встрани от портала.

Стоун избърса потта от лицето си и избута косачката към предната веранда, където го чакаше Анабел. Тя бавно свали очилата си.

— Как вървят нещата, Оливър?

Той не отговори, а очите му внимателно оглеждаха облеклото й.

— Май се каниш да ходиш някъде.

— Затова дойдох — обясни тя. — Плановете ми се промениха. Налага се да напусна града, полетът ми е след два часа. И няма да се върна.

— Така ли?

— Да — твърдо отвърна тя.

— Е, не мога да ти се сърдя. Нещата наистина започват да стават опасни.

Очите й се заковаха върху лицето му.

— Ако мислиш, че това е причината да си тръгна, значи не си толкова умен, колкото предполагах.

Той изпитателно я огледа, помълча малко и промърмори:

— Онзи, който те преследва, трябва да е много опасен.

— Като те гледам, и на теб не ти липсват врагове — каза тя.

— Не ги предизвиквам с нищо — сви рамене той. — Но все става така, че те ме откриват.

— Бих желала да съм като теб, но аз явно умея да си създавам врагове.

— Ще кажеш ли и на другите?

— Надявам се ти да им кажеш от мое име — поклати глава тя.