Колекционерите [The Collectors - bg]

Върху лицето на Пърл се изписа видимо облекчение.

— Е, в такъв случай ще имаме възможност да направим последните решаващи тестове — промърмори той. — Имам контакт с няколко фирми с безупречна репутация, които могат да ги направят. Не виждам причина да отлагаме.

— Ами… — колебливо проточи домакинът.

— Колкото повече протакате, толкова по-голяма е вероятността да се разчуе за съществуването на дванайсети екземпляр на псалтира.

— Какво искате да кажете? — рязко се приведе напред Кейлъб.

— Не съм сигурен, че си давате реална сметка за значението на това откритие, Шоу.

— Напротив, отлично съзнавам неговата огромна важност.

— Ще кажа, че е възможно да изтече информация.

— По какъв начин? Лично аз не съм казал на никого.

— Освен на приятелите си.

— Вярвам им като на себе си.

— Разбирам. Ще ме извините, но аз не споделям вашето доверие. В случай че все пак изтече информация, вероятно ще се стигне и до конкретни обвинения и репутацията на Джонатан силно ще пострада.

— Какви обвинения?

— За бога, човече, оставете ме да довърша! — нетърпеливо изпъшка Пърл. — Обвинения в кражба, разбира се!

В главата на Кейлъб мигом се появиха собствените му подозрения, че екземплярът на псалтира в Библиотеката на Конгреса може да се окаже фалшификат.

— Кражба ли? — невинно попита той. — Кой би повярвал на подобно нещо?

Пърл си пое дълбоко въздух.

— В света съществуват единайсет екземпляра на Масачусетския псалтир! И никой от техните щастливи собственици в нито един момент от дългата и славна история на тази книга не е запазил притежанието си в тайна! До днес!

— А вие заключавате, че Джонатан го е направил, защото е откраднал книгата, така ли? Това вече е прекалено! Той може да бъде крадец точно толкова, колкото и аз!

Моля те, Господи, нека това да е истина!

— Което не изключва възможността да я е купил от крадец, независимо дали го е съзнавал — отбеляза Пърл. — А фактът, че е запазил мълчание, говори за наличието на известни подозрения у него, нали?

— Но откъде по-точно е била открадната книгата? Сам казахте, че сте проверили всички собственици.

— А какво, по дяволите, очаквате да ми отговорят те? — прогърмя гостът. — Нима допускате, че ще признаят за кражбата на псалтира?! Много вероятно е дори да не подозират, че изданието им липсва. Ами ако на негово място е поставен добре изработен фалшификат? Коя колекция от редки издания се проверява всеки ден за автентичност? — Пърл замълча, после, вече далеч по-спокойно, попита: — Открихте ли някакви документи — фактура или нещо друго, което да сочи произхода на книгата?

— Не — призна със свито сърце Кейлъб. — Но не съм преглеждал личните документи на Джонатан, защото задълженията ми са свързани единствено с колекцията.