Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
След това продължи:
Внимавай добре какво ще ти кажа. На един ден път оттук на юг се издига самотна планина, не по-висока от осемстотин метра. Тя прилича на обърната с дъното нагоре тенджера. Склоновете й са много стръмни и е достъпна единствено откъм скалистия хребет, толкова тесен, че на места по него могат да вървят един до друг само два коня. На плоския й връх дълъг около километър и повече, имаше негърско село, но махдистите изклаха и отвлякоха населението. Може би това е сторил Смаин, когото аз разбих, но не му отнех робите, защото преди това той ги беше изпратил под добра охрана за Нил. Отседнете на тази планина. Там има извор с прекрасна вода, няколко ниви с маниока и много банани. В колибите ще намерите много човешки кости, но от зараза от труповете не се страхувайте, защото след дервишите се появиха мравки, които и нас пропъдиха оттам. На това място сега няма жива душа. Останете месец-два в селото. На тази височина треската не върлува. Нощите са хладни. Там твоето малко другарче ще си възвърне здравето, а ти ще събереш нови сили.
— А след това какво да правя, накъде да вървя?
— След това каквото е рекъл бог. Ще се опитате да се промъкнете в Абисиния през по-далечни местности, до които не стигат дервишите, или ще тръгнете на изток. Чувал съм, че арабите от крайбрежието стигат чак до някакво езеро, търсейки слонова кост, която купуват от племената Самбуру и Вахима.
— Вахима ли? Кали произхожда от племето Вахима.
И Стас започна да разказва на Линде как е наследил Кали след смъртта на Гебхър и как Кали му е разказвал, че е син на вожда на всички Вахима.
Ала Линде прие тази вест по-безразлично, отколкото Стас се надяваше.
— Толкова по-добре — каза той, — защото може да ви бъде в помощ. Между черните се срещат хора с честни души, макар че на тяхната благодарност въобще не може да се разчита: те са деца, които забравят какво се е случило вчера.
— Кали няма да забрави, че съм го избавил от ръцете на Гебхър, сигурен съм в това.
— Възможно е — каза Линде и като посочи Насибу, добави: — Той също е добро дете. Прибери го след моята смърт.
— Не говорете и не мислете за смъртта.
— Драги мой — отговори швейцарецът, — аз желая тя да дойде без много мъки. Помисли си, аз съм сега напълно безпомощен и ако някой от махдистите, които разбих, се е заблудил случайно из тази клисура, би могъл да ме заколи като овца.
Той посочи заспалите негри:
— Тези вече няма да се събудят или по-точно, всеки от тях се събужда малко преди смъртта и бяга обезумял в джунглата, от която вече не се връща … От двеста души ми останаха само шейсет. Мнозина избягаха, много умряха от едра шарка, други изпозаспаха в различни долища.
Със съжаление и ужас Стас започна да оглежда спящите. Телата им имаха пепеляв цвят, което у негрите изразява бледост. Едни бяха със затворени очи, други с полуотворени, но и те спяха дълбоко, защото зениците им бяха безчувствени за светлината. Някои имаха подпухнали колене. Всички бяха ужасно слаби, та чак се брояха ребрата им под кожата. Ръцете и краката им трепереха бързо и непрекъснато. Сините грамадни мухи покриваха гъсто очите и устните им.
— Няма ли за тях спасение? — попита Стас.
— Не, няма. Край Виктория от тази болест опустяват цели села. Понякога бушува по-силно, понякога по-слабо. Най-често се разболяват от нея хората от селата, разположени по крайбрежните мочурища.
Слънцето вече премина в западната част на небето, но преди още да настъпи вечерта, Линде разказа на Стас своите приключения. Той бил син на търговец от Цюрих. Семейството му произхождало от Карлсруе, но от 1848 година се преселило в Швейцария. Баща му направил голямо състояние от търговия с коприна. Учил сина си за инженер, ала още от най-ранна възраст младият Хенрих мечтаел за пътешествия. След завършването на политехниката, наследявайки цялото бащино състояние, той предприел първото пътешествие до Египет. Това станало през времето преди Махди, та имал възможност да стигне чак до Хартум и да ловува с дангалите в Судан. След това се посветил на географията на Африка и станал толкова добър неин познавач, че много географски дружества го избрали за свой почетен член. Последното пътуване, което завършило толкова фатално за него, започнало от Занзибар. Стигнал до Големите езера и смятал да се промъкне покрай неизвестната досега планина Карамойо до Абисиния, а оттам до крайбрежието на океана. Ала занзибарците не искали да вървят по-нататък. За щастие или нещастие тогава се водела война между краля на Уганда и Униоро. Линде направил редица услуги на краля на Уганда, който пък в замяна на това му подарил двеста „пагази“. Това напълно улеснило пътуването и разглеждането на планината Карамойо, но след това сред тях се появила едра шарка, а подир нея дошла страшната сънна болест и пълната гибел на кервана.