Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
Бвана кубва на кон!
Но в гласа му имаше повече радост, отколкото изненада, защото вярата му в силата на Стас беше толкова голяма, че дори ако той сътвореше кон, черното момче нямаше много да се изненада.
Тъй като у негрите радостта се изразява със смях, той започна да се удря с длани по бедрата и да се смее като луд.
— Спъни този кон — каза Стас, — свали от него продуктите, запали огън и стопли вода.
След това влезе в дървото. Нели също се беше събудила и го извика. Стас дръпна платнената завеса и в светлината на газеничето видя бледото й лице и белите сухи ръце върху одеялото, с което беше завита.
Как се чувствуваш, мъничката ми? — попита весело. — Добре. И спах дълбок сън, докато ме събуди Саба. Но ти защо не спиш?
— Излизах.
— Къде?
— До аптеката.
— До аптеката ли?
— Да. За хинин.
Вярно е, че силните прахове хинин, които момичето вземаше преди, горчеха, но тъй като тя ги смяташе за незаменимо лекарство за всички болести, въздъхна и рече:
— Знам, че вече нямаш хинин.
Стас вдигна към газеничето едно от флакончетата и попита горд и радостен:
— А това какво е?
Нели не можеше да повярва на очите си, а той, целият сияещ, заговори бързо:
— Сега ще оздравееш! Веднага ще ти загъна в кората на прясна смокиня голяма порция, която трябва да глътнеш, а с какво ще я изпиеш — ще видим. Какво ме гледаш така, сякаш си видяла зелена котка?… Да! Имам още един флакон. И двата ги получих от един бял човек, чийто лагер се намира на четири мили оттук. Връщам се оттам. Казва се Линде и е ранен; но ми даде много ценни неща. Върнах се с кон, а при него отидох пеша. Приятно ли е, мислиш, да вървиш нощем пеша през джунглата! Уфф! Втори път за нищо на света не бих тръгнал, освен отново за хинин.
Като говореше така, той остави учуденото момиче и мина в „мъжкото отделение“, избра най-дребната измежду смокините, издълба я и сипа в средата хинин, като внимаваше дозата да не стане по-голяма от праховете, които беше получил в Хартум. После излезе от дървото, сложи чай в съда с горещата вода и се върна с лекарството при Нели.
А през това време тя си мислеше за всичко, което се беше случило. Беше безкрайно любопитна да научи какъв е онзи бял човек,. как Стас беше разбрал за него, ще дойде ли той при тях и ще пътуват ли заедно по-нататък? Сега не се съмняваше, че след като Стас е намерил хинин, тя ще оздравее. Ах, този Стас … тръгнал посред нощ през джунглата, без да му мигне окото!
Въпреки цялото си възхищение от него, без много да се замисля, Нели смяташе досега, че всичко, което той върши за нея, е напълно в реда на нещата, защото се знае, че по-голямото момче трябва да се грижи за по-малкото момиче. Ала сега през главичката й мина мисълта, че без неговата закрила тя отдавна щеше да загине, че той се грижи много за нея, че изпълнява желанията й и я защищава, както никое друго момче на неговата възраст не би пожелало и не би могло да прави това — ето защо нейното малко сърце се изпълни с огромна благодарност.
И когато Стас влезе отново и се наведе над нея с лекарството, тя кръстоса тънките си ръце през шията му и го прегърна сърдечно.
— Сташек, ти си много добър към мен. А той й отговори:
— А към кого трябва да бъда добър? Хубава работа! Вземи лекарството!
Ала той беше много доволен, защото очите му блеснаха радостно и отново се провикна, към отвора на хралупата горд и радостен:
— Меа, а сега донеси чая за бейби!
XXXIII
Стас отиде при Линде едва на следващия ден следобед, защото трябваше да си отспи за миналата нощ. Предвиждайки, че болният може да се нуждае от прясно месо, по пътя той уби две токачки, които наистина бяха приети с благодарност. Линде беше много отслабнал, но беше в съзнание. Веднага след посрещането попита за Нели, след това предупреди Стас да не смята хинина за напълно достатъчно средство против треската и да я пази от слънце, от измокряне, от престои в ниски и влажни места през нощта и накрая — от лоша вода. След това по негово желание Стас му разказа своята история и тази на Нели от отвличането чак до пристигането в Хартум и посещението при Магди, а след това от Фашода до освобождаването си от ръцете на Гебхър и по-нататъшните пътешествия. През време на разказа швейцарецът го гледаше с нарастващо любопитство, често пъти с подчертано възхищение, а когато най-сетне историята завърши, запали лулата си, още веднъж огледа Стас от главата до петите и рече някак си замислено:
— Ако във вашата страна има много такива момчета като тебе, няма лесно да се справят с вас.
След кратко мълчание той продължи: