Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
През това време в лагера на Линде ту един, ту друг от спящите негри скачаше и в предсмъртен пароксизъм хукваше към джунглата, от която вече не се връщаше. Ала имаше и такива, които умираха на място, а някои, бягайки сляпо, разбиваха главите си о скалите още в лагера или някъде наблизо. Тях трябваше да погребва Кали. След две седмици остана само един, но и той умря в съня си от изтощение. Най-после дойде време да вдигнат във въздуха скалата и да освободят Кинг. Той вече беше толкова опитомен, че по заповед на Стас го хващаше с хобота и го поставяше на врата си. Свикна също така и с носенето на тежести, които, по една бамбукова стълбичка Кали му поставяше на гърба. Нели твърдеше, че го товарят прекалено много, но в действителност за него това беше нищо и едва наследените от Линде багажи можеха да представляват по-сериозен товар. Със Саба, който в началото предизвикваше у него голяма тревога, най-после се сприятели до такава степен, че си играеше с него, като го прекатурваше с хобота на земята, а Саба се преструваше, че го хапе. Понякога обаче Кинг ненадейно обливаше кучето с вода, което то приемаше като твърде неуместна шега.
Децата най-много се радваха, че разумното и напълно разсъдливо животно разбира всичко, каквото искат от него и се съобразява с всяка заповед, с всяко искане, с всеки жест. В това отношение слоновете превишават несравнено всички други домашни животни, а Кинг без всякакво сравнение превишаваше Саба, който приемаше всички предупреждения на Нели с въртене на опашката, но след това правеше каквото си иска.
След няколко седмици Кинг разбра отлично, че човекът, когото най-много трябва да слуша е Стас, а личността, за която всички най-много се грижат, е Нели. Затова изпълняваше най-примерно заповедите на Стас, а най-много обичаше Нели. От Кали много не се трогваше, а Меа пренебрегваше напълно.
Като приготви мината, Стас я пъхна в най-дълбоката пукнатина, след това залепи пукнатината с глина и остави съвсем малък отвор, през който промъкна фитил, усукан от сухи палмови влакна и посипан със стрит барут. Най-после настъпи решителният момент: Стас лично запали посипания с барут фитил, след това побягна с всички сили към дървото, в което преди това беше затворил останалите. Нели се страхуваше да не би Кинг да се изплаши много, но момчето я успокои — първо, с това, че е избрало ден. в който сутринта бе преминала буря с гръмотевици, и второ, с уверението, че дивите слонове неведнъж чуват гърмежите на гръмотевиците, когато небесната стихия се разрази над джунглата. Все пак те седяха с разтуптени сърца и брояха минутите една след друга. Най-после страшен гръм разтърси въздуха, та чак мощният баобаб се разтресе от върха до долу, а остатъците от неизчистения гнилак се изсипаха върху главите им. В същия миг Стас изскочи от дървото и като заобикаляше завоите на клисурата, побягна към изхода.
Резултатите от взривяването се оказаха необикновено добри. Едната половина на варовиковата скала се беше пръснала на дребни парченца, втората се беше пукнала на двайсетина по-големи и по-малки къса, разхвърляни от силата на експлозията на голямо разстояние.
Слонът беше свободен.
Зарадвано, момчето изтича до ръба на скалата, където вече бяха Нели, Меа и Кали. Кинг обаче се беше изплашил малко, оттеглил се бе до самия бряг на клисурата и с вдигнат нагоре хобот гледаше в посоката, откъдето се бе разнесъл необикновеният гръм.Но когато Нели започна да го вика, веднага престана да мърда с уши, а когато пък слезе при него през отворения вече проход, той се успокои напълно. Ала повече от Кинг се бяха изплашили конете, два от които избягаха в джунглата, та Кали ги намери едва при залез, слънце.
Още същия ден Нели изведе Кинг „на бял свят“. Колосът вървеше послушно след нея като малко кученце, след това се изкъпа в реката и сам помисли за вечерята си, като опря глава о едно голямо смокиново дърво, счупи го като тънка тръстика, след което грижливо изяде плодовете и листата. Вечерта обаче се върна при дървото и често-често завираше в отвора своя дълъг нос, търсейки упорито и нахално Нели, та накрая Стас трябваше да го плесне здравата по хобота.
Ала най-радостен от успешното му освобождаване този ден беше Кали, защото от плещите му падна задължението да трупа храна за гиганта, което не беше лесна работа. Затова Стас и Нели го чуха да пее докато разпалваше огъня за вечеря нов радостен химн, съставен от думите:
„Велик господар убива хора и лъвове! Ях, ях! Велик господар пръсва скали, ях! Слон сам чупи дървета, а Кали лентяйствува и яде — ях! Ях!“