Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
— Най-доброто потвърждение за искреността на твоите думи е това, че си тук и че стоиш пред мен. И знаеш ли какво ще ти кажа: вашето положение е страшно, всеки път в каквато и посока да води, също е страшен, но кой знае, дали такова момче като тебе няма да спаси от тази бездна и себе си, и онова дете…
— Стига Нели да бъде здрава, аз ще направя каквото мога — обади се Стас.
— Но пази и своите сили, защото задачата, която стои пред тебе, не е по силите дори на възрастен човек. Ти даваш ли си сметка къде се намираш сега?
Не. Спомням си, че след излизането от Фашода минахме през голямо селище, наречено Денг, през някаква река …
— Собат — прекъсна го Линде.
— В Денг имаше много дервиши и негри. Следвайки Собат, навлязохме в страната на джунглите и пътувахме цели седмици, докато стигнахме до тази падина, в която вече знаете какво се случи …
— Зная. След това сте се впуснали по онази падина, чак до реката. Затова послушай ме: след преминаването на Собат изглежда, сте свили със суданците на изток, но повече на юг. Сега се намирате в непозната на пътешествениците и географите местност. Реката, край която се намираме, тече на северозапад и по всяка вероятност се влива в Нил. Казвам: по всяка вероятност, защото сам не съм сигурен и вече не бих могъл да проверя, въпреки че се отклоних от планината Карамойо, за да изследвам изворите й. От пленените дервиши след битката чух, че се нарича Огелогуен, но и те не бяха сигурни, защото по тези места се впускат само за лов на роби. Тези въобще малко населени места заема племето шилюк, но сега страната е пуста, защото една част от населението е измряло от едра шарка, друга част е пометена от махдистите.а останалата е избягала към планината Карамойо. Неведнъж в Африка се случва гъсто населена днес страна да се превърне утре в пущинак. Според моите пресмятания вие се намирате на около триста километра от Ладо. Бихте могли да бягате на юг при Емин, но тъй като самият Емин сигурно е обсаден от дервишите, няма никакъв смисъл дори да се говори за това …
— А до Абисиния? — попита Стас.
— Също около триста километра. Не бива да се забравя, че Махди воюва с цял свят, с Абисиния също. От пленниците научих, че край западната и южната граница се навъртат големи или по-малки орди дервиши, та лесно бихте могли да попаднете в ръцете им. Абисиния наистина е християнска държава, но южните диви племена или са езичници, или изповядват исляма и поради това тайно симпатизират на Махди … Не, оттам няма да се промъкнете.
— Какво да предприема тогава и накъде да вървя с Нели? — попита Стас.
— Казах, че положението е тежко — рече Линде. Той постави двете си ръце на главата и дълго време лежа мълчаливо.
— Към океана — обади се най-после — от тук ще има над деветстотин километра през планини, през места, населени с диви племена, дори през пустиня, защото там, изглежда, има цели райони, в които няма вода. Ала страната номинално принадлежи на Англия. Можете да попаднете на кервани със слонова кост за Кисмаю, за Ламу и за Момбаса, или пък на мисионерска експедиция … Като разбрах, че от дервишите няма да мога да изследвам течението на реката, понеже завива към Нил, и аз исках да вървя на изток, към океана …
— Да се връщаме заедно! — извика Стас.
— Аз вече няма да се върна. Ндири така ми разкъса мускулите и жилите, че неминуемо ще последва инфекция на кръвта. Единствено хирург би могъл да ме спаси, ако ми отреже крака. Сега вече всичко е съсирено и схванато, но първия ден си хапех пръстите от болка …
— Вие непременно ще оздравеете.
— Не, мое смело момче, аз положително ще умра, а ти хубаво ще ме затрупаш с камъни, та хиените да не ме изровят. Може би на умрелия да му е все едно, но не е приятно да се мисли за това приживе… Тежко е да се умира толкова далеч от близките …
И очите му сякаш потънаха в мъгла, след което продължи:
Но аз вече съм се примирил с тази мисъл, затова по-добре да говорим за вас, а не за мен. Ще ти дам един съвет: остава ви само пътят на изток, към океана. Ала преди да тръгнете, починете си добре и съберете сили. В противен случай твоето малко другарче ще умре след няколко седмици. Отложете пътуването до края на дъждовния период, па дори и за по-дълго. Първите летни месеци, когато дъждът престане да вали, а водата покрива още блатата, са най-здравословни. Тук, където се намираме сега, е възвишение, което лежи на височина седемстотин метра над морското равнище. На височина хиляда и триста метра тропическата треска вече не върлува, а донесената от по-ниските места се проявява в много по-слаба форма. Вземи малката англичанка и заминавай за планините…
Говоренето, изглежда, го измъчваше много, защото той млъкна отново и известно време нетърпеливо пъдеше огромните сини мухи, каквито Стас бе виждал по пепелищата във Фашода.