Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
Едва сега на Стас му направи впечатление, че когато се смъкна в клисурата, нито един от негрите не се помръдна, дори не трепна и през време на целия разговор всички спяха: едни — с глави, опрени о скалата, други — с отпуснати на гърдите глави.
— Спят и няма ли вече да се събудят? — попита Стас, сякаш още не можеше да проумее това, което беше чул.
Линде отвърна:
— Ах! Истинска гробница е тази Африка!… По-нататъшния им разговор прекъсна обаче тропотът на конете, които се изплашиха от нещо в джунглата и доскачаха на спънатите си крака до брега на долината, за да бъдат по-близо до хората и светлината.
— Нищо особено, това са конете — обади се отново швейцарецът. — Отнех ги от махдистите, които победих преди няколко седмици. Бяха около триста души, а може би и повече. Но те бяха въоръжени предимно с копия, а моите хора имаха ремингтони, които сега са оставени там, край стената и вече за нищо не стават. Ако ти трябва оръжие или патрони, зземи колкото си искаш. Вземи си и кон, с него по-бързо ще се върнеш при своето болно момиче. На колко години е то?
— На осем — отвърна Стас.
——
1 По време на възстанието на Магди причината за болестта не е била известна. По-късно е установено, че тази болест се причинява от мухата цеце — Б.а.
— Та тя е още дете… Нека Насибу ти даде за нея чай, ориз, кафе и вино… Вземи от запасите каквото си искаш, а утре ела за нови.
— Сигурно ще дойда, за да ви благодаря от все сърце още веднъж и да ви помогна с каквото мога.
Линде каза:
Добре е човек поне да погледа европейско лице. Ако дойдеш по-рано, ще бъда още в съзнание. Сега треската отново ме обзема, защото те виждам двоен. Вие двамата ли стоите над мен?… Знам, че си сам и че това е само от треската … Ах, тази Африка! … И той притвори очи.
След четвърт час Стас потегли обратно от този странен лагер на съня и смъртта, ала този път на кон. Беше още дълбока нош, но той не обръщаше внимание на никакви опасности, които можеше да срещне във високата трева. Все пак се придържаше близо до реката, като предполагаше, че двете клисури трябва да излизат при нея. Всъщност връщането беше много по-лесно, защото сред нощната тишина отдалеч достигаше шумът на водопада, освен това облаците в западната част на небето се бяха разпръснали и освен месечината светеше силно и зодиакът. Момчето пришпорваше коня в хълбоците с краищата на широките арабски стремена и препускаше лудо, сякаш към своята гибел, като си говореше наум: „Какво ме засягат лъвовете и пантерите, аз имам хинин за моята малка приятелка!“ И често-често докосваше с ръка флакончетата, като че ли искаше да се увери, че наистина ги притежава и че всичко това не е било само сън. През главата му минаваха различни мисли и картини. Виждаше ранения швейцарец, комуто беше безкрайно благодарен и още по-искрено го съжаляваше, защото в началото на разговора го смяташе за побъркан; виждаше малкия Насибу с кръглия като топка череп и редиците на спящите „пагази“1, и цевите на опрените о скалата ремингтони, проблясващи в светлината на огъня. Почти беше сигурен, че битката, за която спомена Линде, е била с отреда на Смаин и му беше странно да предположи, че може и Смаин да е загинал. Тези видения се смесваха с постоянната мисъл за Нели. Представяше си колко много ще се изненада тя, когато утре види цял флакон с хинин и сигурно ще го сметне за чудотворец. „Ах — помисли си той, — ако се бях изплашил и не бях отишъл да проверя какъв е този дим, нямаше да си простя цял живот.“
След по-малко от половин час шумът на водопада стана съвсем ясен, а по крякането на жабите Стас разбра, че е
——
1 Пагаз — носач. — Б. пр.
вече близо до разлива, където преди това беше стрелял по водни птици. В светлината на месеца дори разпозна растящите край него дървета. Сега трябваше да бъде още по-внимателен, защото разливът беше същевременно и водопой, при който сигурно се събираха всички животни от околността, тъй като другаде бреговете на реката бяха стръмни и мъчно достъпни. Ала вече беше късно и след нощния лов хищниците сигурно се бяха изпокрили в скалните пещери. Конят изпръхтяваше от време на време, подушвайки пресните следи на лъвове или пантери, но Стас мина благополучно и след малко видя върху високия нос огромния черен силует на „Краков“. За пръв път в Африка той имаше чувството, че сякаш се връща у дома. Мислеше си, че ще завари всички да спят, но в сметките му не влизаше Саба, който започна така силно да лае, че би събудил дори умрелите. Само след миг и Кали се намери пред дървото и извика: