Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
Въобще пресата отделяла внимание на дреболии, които нямали непосредствено отношение към работата. Отделна статия във вестниците била посветена на корабната котка Ема, която пресякла с «Емпрес ъф Айрленд» няколко десетки пъти Атлантика, но на 28 май, точно пет минути преди отблъсването на лайнера, слязла по трапа и останала на кея, като зарязала петте си котенца на лайнера… и, разбира се, канадският печат не можел да забрави делото около арестуването на Крипиен и неговото «пророчество».
Английският седмичник «Илюстрейтед Лондон нюз», посветил специален брой на сблъскването в Свети Лаврентий, се обърнал към известния писател-маринист Джозеф Конрад с молба да обясни и коментира тази катастрофа. Но великият певец на морето и голям познавач на корабите, капитанът далечно плаване Конрад не могъл да даде на читателите точен отговор на въпроса, защо са се сблъскали параходите — дотолкова объркано се оказало това дело. В статията си «Урокът от сблъскването», посветена на катастрофата, Конрад писал: «Струва ми се, че оскърбените богове на морето никога не дремят и дотогава, докато човек плава по моретата, те ще взимат своите жертви.»
Няколко седмици след трагичното произшествие в Канада пристигнал да изнесе литературни лекции Артур Конан Дойл. Когато монреалските журналисти го запитали: «Кой е виновен за сблъскването?» — писателят, създал образа на знаменития откривател на тайни Шерлок Холмс, отговорил: «Не знам».
За този въпрос нямал отговор и съдията лорд Мърси, под чието председателство преминавало разследването на делото по сблъскването на параходите.
Веднага след гибелта на лайнера на 29 май капитан Кендал, след като завършил спасителните операции с лодката, се качил на борда на «Сторстад», където се състоял следният разговор:
— Вие ли сте капитанът на този кораб? — попитал Кендал.
— Да — отговорил Андерсън.
— Вие потопихте моя кораб! Вие пътувахте с пълен ход в мъглата! — продължавал канадецът.
— Аз не съм се движел с пълен ход — отсякъл Андерсън. — Вие пътувахте с пълен ход!
— Не, не съм пътувал! — изкрещял капитанът на «Емпрес ъф Айрленд». — Ако бях пътувал, вие никога не бихте ме ударили.
Като казал това, Кендал отишъл в щурманската рубка, където получил нервен припадък.
Преди двамата капитани да дадат своите показания пред съда, били разпитани 59 свидетели. Техните показания заели в протокола 612 страници. Капитан Кендал съобщил пред съда, че когато разстоянието между параходите възлизало на 6 мили, той изменил курса на кораба с 26° вдясно, за да се размине с насрещния кораб с левия си борд. Старшият помощник на «Сторстад» Тофтенес потвърдил това, като казал, че видял как топовите светлини на «Емпрес ъф Айрленд» Застанали в створ. Той обаче отбелязал, че разстоянието между корабите възлизало не на шест, а на две мили, след което корабите се загубили в мъглата.
Отговаряйки на въпросите, капитаните твърдели следното:
Андерсън: «Преди да падне мъглата, „Емпрес ъф Айрленд“ се виждаше на две мили от лявата скула на „Сторстад“. Ние виждахме неговия десен зелен огън.»
Кендал: «Когато мъглата се спусна, аз дадох на машината пълен назад и съответните сигнали и спрях кораба. Погледнах долу водата и се убедих, че корабът беше неподвижен.»
Андерсън: «„Емпрес ъф Айрленд“ се виждаше през мъглата на близко разстояние от лявата скула на „Сторстад“. Виждаше се зеленият му огън, той имаше значителен преден ход.»
Кендал: «В момента на сблъскването моят кораб беше неподвижен.»
При разследването на катастрофата нито една от страните не могла да потвърди действията на капитаните и щурманите с бележки от вахтените дневници, тъй като подобни вписвания не били водени и не били направени и по-късно. Нито една от страните не успяла да докаже, че нейният кораб е направил завой в една или друга посока и дал при това толкова и толкова сигнали. И едва след няколко заседания на съдебната комисия, след нажежени дебати и взаимни обвинения се изяснило следното.
След като паднала мъглата, Тофтенес заповядал на третия щурман на «Сторстад» Джекоб Саксе «да положи кормилото малко вляво» и дал «стоп» на машината. Норвежецът обяснявал своите действия с това, че искал да се отклони от насрещния кораб, който, както му се сторило, ще се разминава с левия си борд. След това, опасявайки се, че «Сторстад» ще загуби управляемост и ще бъде развъртян напречно на течението, Тофтенес дал «малък напред», тъй като корабът не се подчинявал на кормилото. При това той и третият щурман се заклели пред съда, че параходът не се подчинявал на кормилото. В края на краищата Саксе признал, че той поел от кормчията щурвала и прехвърлил кормилото към левия борд. Третият щурман обаче категорично отричал, че това е причината за сблъскването. Той добавил, че едва след това капитан Андерсън се появил на мостика и видял пред носа на кораба си ярко осветения от илюминаторите борд на «Емпрес ъф Айрленд». Андерсън обвинявал Кендал за това, че последният бил спрял кораба си пред носа на неговия параход и изменил курса на зад към брега, докато в същото време откъм норда имало повече място за разминаване.