Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
След това дали думата на госпожа Андерсън — ядената на капитана на «Сторстад», като свидетел на катастрофата. Тя заявила, че когато скоро след сблъскването капитан Кендал се качил на борда при тях, той бил пиян. Това било официално опровергано от капитан Уелш — капитан-наставник на фирмата, която притежавала «Емпрес ъф Айрленд»: «Капитан Кендал никога не е употребявал и не употребява никакви спиртни напитки». На норвежците не помогнало и заявлението, направено от втория щурман на «Сторстад» Айнер Райнертц, че жената на капитан Андерсън предала на доставените на борда спасени всичките си дрехи и нарязала всички корабни покривки и завеси, за да може някак си да облече замръзналите хора. Съдът отбелязал, че от нейна страна това е било благородна постъпка без никакво отношение към сблъскването.
Председателят на съда лорд Мърси обявил, че старшият помощник на капитана на «Сторстад» Тофтенес е виновен за това, че при влошаването на видимостта не е извикал капитана на мостика и без основание е изменил в мъглата курса на кораба. В същото време Мърси отбелязал в своята реч: «Би било по-благоразумно от страна на капитан Кендал да стори път на „Сторстад“.»
Капитан Андерсън отричал пред съда, че по негова вина пробойната в борда на «Емпрес ъф Айрленд» се оказала отворена за водата. Сега той заявявал, че когато корабите се сблъскали, дал преден ход на машината с цел да задържи носа на своя параход в пробойната. Норвежецът заявил, че корабът на Кендал, имайки преден ход, развъртял така «Сторстад», че носът му се измъкнал от пробойната и вълнорезът даже се огънал наляво.
Поведението на целия екипаж на лайнера по време на неговата гибел, станало известно на съда след разпита на свидетелите, предизвикало всеобщо одобрение. Ето как се изказал за това един от многото свидетели, пътникът от първа класа англичанинът Смарт: «Дисциплината на кораба след сблъскването беше отлична. Никога преди това не съм чувал хората да се обръщат един към друг с такава нежност както по време на бедствието».
Макар и заместник-министърът на правосъдието на Канада Нюкомб официално да заявил пред съда: «Причина за катастрофата е излишната предпазливост от страна на капитан Кендал», за виновен бил признат старшият помощник-капитан на «Сторстад» Тофнесет. Той бил лишен от корабоводителски права за две години.
Що се отнася до самия «Сторстад», канадците просто го конфискували. Но след няколко месеца собственикът на парахода — фирмата «А. С. Маритим», го откупил за 175 хиляди канадски долара и назначил отново Андерсън и Тофтенес на предишните длъжности.
Дълги години след тази катастрофа оставали нерешени два въпроса. Първият — кой трябва да компенсира щетите. Вторият — на кого първо да се изплатят исковете: на роднините на загиналите (0,5 млн. канадски долара) или на корабособственика (2,4 млн. канадски долара).
Норвегия категорично отказала да плаща каквито и да е искове, тъй като след проведеното там официално разследване «Сторстад» бил признат за невинен. Пътниците, спасили се от «Емпрес ъф Айрленд», не получили от корабособствениците нито цент за изгубеното имущество и ценностите. За изплащане? помощи на сираците, вдовиците и близките на загиналите в Лондон и Саутхемптън бил създаден благотворителен фонд.
Веднага след катастрофата, още на другия ден, към загиналия лайнер се насочили от всичките краища на Америка и Европа търсачи на потънали съкровища. Те намерили кораба на дълбочина 19 сажена (40,5 м) на 4 мили от селището Сен Люс, 5 мили източно от нос Фатер. Опитите обаче да се извадят от корпуса на потъналия лайнер сребърните кюлчета и ценностите, принадлежащи на пътниците, не довели до нищо. Нещо повече, тези опити стрували живота на няколко водолази, които се заблудили и скъсали въздушните си Маркучи в подводните лабиринти на лайнера.
Сериозен опит да се извадят ценностите бил направен 50 години след катастрофата. През лятото на 1964 г. група канадски аквалангисти-любители в състав: геологът Пол Форние, търговецът Фернанд Бергерон и Анре-Менард — чиновник от Отава, ръководител на групата, сключили договор с краеведческия музей на град Римуски и организирали подводна експедиция до потъналия лайнер. Те извадили корабната камбана, няколко навигационни инструмента и бронзова табелка с надпис: «Само за пътниците от първа класа». Мястото на Свети Лаврентий, където се намира потъналият «Емпрес ъф Айрленд», сега е означено с червен светещ буй. До шосето между селищата от нос Фатер и Римуски, близо до градчето Метис Бийч, има гробище, където са погребани жертвите на катастрофата, а в град Торонто в гробището в Мон Плезент е издигнат паметник — гранитен обелиск с кръст и корона. От 1914 г. насам всеки «черен петък» на 29 май тук пристигат представители на Армията на спасението да почетат паметта на загиналите.