Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
Началникът на корабната радиостанция Роналд Фергюсън излязъл от радиорубката 5 минути преди сблъскването. След като почувствал удара в борда и разтърсването на палубата под краката си, Фергюсън погледнал в илюминатора и видял пред себе си борда на някакъв параход. Той бързо се върнал в рубката, където седял неговият помощник — вторият радист Едуард Балфорд. Предавателят бил включен и Фергюсън изтракал няколко пъти подред с ключа сигнала за извикване на всички станции «CQ», след това «MPL» позивните на «Емпрес ъф Айрленд», и текста: «Някой се вряза в нас, гответе се да приемете SOS». Той предавал бавно, тъй като знаел, че по това време на денонощието в бреговите радиостанции дежурят млади и неопитни радисти — на тях се падали винаги нощните вахти. Предавайки сигнала «CQ», Фергюсън сякаш разчиствал етера за SOS, който щял да бъде приет от събудените вече старши радисти. В този момент в радиорубката нахълтал старшият помощник, който извикал: «Срочно SOS на нос Фатер!» Осем минути след първото изпращане на сигнала «CQ» в етера във връзка с Фергюсън влязъл деветнадесетгодишният дежурен радист от станцията на нос Фатер Лесли Кроуфърт. След като приел от кораба «Страшен крен. Дръжте връзка с мен», Лесли събудил своя началник Бил Уайтсайд. Този запитал Фергюсън: «О’кей, старче, къде сте?» В отговор последвало: «Двадесет мили зад Римуски». Уайтсайд продължил: «О’кей, изпращам ви „Юрека“ от нос Фатер и „Леди Евелин“ от Римуски на помощ. Колко мили, казваш?» И тъкмо Фергюсън искал да повтори «двадесет», когато напрежението в мрежата паднало и осветлението на лайнера изгаснало. Водата заляла вече помещението с динамомашините. Радиостанцията действала само 8 минути…
Уайтсайд се свързал с кея по телефона, където стоял параходът «Юрека». Той чакал под пара пилота, когото трябвало да закара на приближаващия се от морето «Сторстад». Като чул зашеметяващата новина, капитанът на «Юрека» Белънджър отблъснал от кея. До мястото на сблъскването имало само 2 мили.
Вторият параход — «Леди Евелин», след като докарал пощата от «Емпрес ъф Айрленд», стоял до кея в Римуски. Неговият капитан Полиът, след като разбрал по телефона за случилото се, заповядал да секат вързалата и излязъл веднага на помощ.
В това време радиостанцията на нос Фатер продължавала да препредава в етера сигнала за бедствие с надеждата, че той ще бъде приет от други кораби, намиращи се наблизо. Но тези сигнали нямало от кого да бъдат приети — корабите, снабдени с радиостанции, били още рядко явление. Нямал радио също и «Сторстад». А какво ставало в това време с него?
Когато сблъскалите се параходи се разединили, норвежецът, имайки заден ход, се скрил в мъглата. Откъм загиващия параход някъде наблизо, на около една миля, се разнасял пресипналият бас на сирената му. На мостика се качила жената на капитан Андерсън. Тя донесла от каютата кожената шуба и наметнала съпруга си.
— Изглежда, потъваме? — запитала тя мъжа си, плачейки.
— Възможно е — спокойно отговорил капитанът. — Успокой се само и не плачи.
След няколко минути офицерите доложили на капитана, че носовата част на парахода е повредена, но не много, че форпикът се пълни с вода, но носовата преграда я задържа.
До мостика на «Сторстад» достигали многогласните викове и призиви за помощ, разнасящи се в мъглата.
«Отначало аз не можах да разбера, какво беше това — разказвала по-късно жената на капитана, — това приличаше на един дълъг стон.» Андерсън заповядал на подвахтата от палубната команда да спусне на вода всичките четири лодки и да се притече на помощ на давещите се.
На борда на «Емпере ъф Айрленд» имало 36 спасителни лодки, побиращи 1860 души. На горната палуба се Замирали също така десетина спасителни дървени салове. Но всички те били толкова здраво закрепени за палубата, че опитите да бъдат освободени техните ръждясали спирачки се оказали безуспешни. Спускането на лодките на вода било възможно само през първите 10 минути, тъй като бързо увеличаващият се крен изключвал вече възможността да се направи това без риск да се осакатят хората. Успешно били спуснати само шест лодки — тези, чиито спирачи били своевременно освободени от капитана. Спускането на първата лодка завършило трагично — тя се откъснала от лодбалката и всички, които били в нея, зашеметени от удара, се оказали във водата.