Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
Сблъскването на «Емпрес ъф Айрленд» със «Сторстад» не е нито първият, нито последният случай в историята на корабоплаването в Свети Лаврентий. Сложните условия за плаване, небрежното корабоводене, нарушаването на правилата неведнъж водели до сблъсквания, в резултат на които е настъпвала гибелта на единия от корабите. Ето най-тежките случаи на такива сблъсквания.
На 20 май 1889 г. се сблъскали, пътувайки с пълен ход в мъглата, английските кораби «Синтия» (2182 рег. т) и «Полинижиън» (3983 рег. т). Първият потънал за 5 минути. Имало човешки жертви.
На 18 август 1921 г. в резултат от сблъскване потънал канадският товарен параход «Канедиън рекрут» (240S рег. т).
На 18 октомври 1927 г. същата участ постигнала италианския параход «Вулкано» (5398 рег. т), който пътувал с товар зърно от Квебек. Той потънал близо до нос Фатер — там, където лежи «Емпрес ъф Айрленд».
На 16 юни 1935 г. флагманът на фирмата «Канедиън Пасифик стимшип лайн» — лайнерът «Емпрес ъф Бритън» при излизане от залива Свети Лаврентий връхлетял в мъглата върху английския товарен параход «Кафиристан». Ударът се паднал в носовата част на парахода. Били убити няколко моряци, на парахода избухнал пожар. С много труд успели да спасят кораба.
Едно от тежките сблъсквания в залива Свети Лаврентий станало на 20 юли 1963 г. На 20 мили източно от Квебек в гъстата мъгла се сблъскали параходите «Тритоник» (12 863 рег. т) и «Руно Хейд» (6100 рег. т). Първият кораб потънал почти моментално. Преминаващият наблизо английски параход «Айриш Уилън» спасил от водата десет човека, а «Руно Хейд» — шест. С кораба загинали и 22-ма.
Дамоклевият меч на сблъскването
Няма да сгрешим, ако кажем, че злата орисия на сблъскването преследва корабоводителите по море вероятно от онова легендарно време, когато сиракузкият тиранин Дионисий окачил на конски косъм меча над главата на злощастния Дамокъл. Моряците по време на плаване, както и Дамокъл, са подложени на постоянен риск — риска от сблъскване с друг кораб.
Понякога може да се чуе: «Как могат корабите да се сблъскат? Та в океана има толкова много място!» Наистина необятни са просторите на моретата и океаните и в тях има място за разминаване на огромни ескадри, но за разлика от сухопътните артерии морските пътища не са маркирани с линии за движение в определена посока. Почти винаги курсовете на пътуващите в разни посоки кораби се пресичат. Ето защо често се налага корабите да изменят курса си, за да си дават взаимно път. И колкото и парадоксално да е, човечеството, което се занимава с корабоплаване вече над пет хилядолетия, за първи път измислило и узаконило единни международни правила за предпазване на корабите от сблъсквания едва в края на миналото столетие. Във всеки случай нито законите на най-древните цивилизации, нито летописите, нито морските кодекси от далечното минало не съдържат и най-малък намек за съществуването у древните на някакви правила, регламентиращи разминаването на два кораба при приближаването им един към друг. И ако в историческите хроники можем да срещнем фактически данни за ограничаваме газенето на търговските кораби и даже за тяхното застраховане, едва ли някой от историците ще твърди, че е имало и писани правила за предпазване на корабите от сблъсквания в морето.
Източниците по история на ранното Средновековие, достигнали до наши дни, ни позволяват да направим извода, че този сложен комплекс от морски правила за плаването, който днес наричаме МППС — Международните правила за предотвратяване на сблъскванията по море, в разцвета на Ханзата и на италианските морски републики се свеждал само до една фраза-девиз: «Ако сблъскването е неизбежно, удряй пръв». Този неписан закон днес ни се струва неуместен и просто жесток. Ако обаче се замислим и се опитаме да вникнем в неговата същност от гледна точка на времето и условията, ще видим, че това правило не е лишено от логика.