Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
Поради силния крен всички лодки от левия борд се сгромолясали от килблоковете си върху палубата, заплашвайки всяка минута да се плъзнат към противоположния борд. Точно това се случило с лодка № 6 — тя се устремила по наклонената палуба към десния борд право в тълпата около перилата. Петнадесет души, между тях и щурманът Стид, били премазани.
Пътниците се спасявали, както могли. Едни от тях спасили живота си с цената на невероятни усилия и мъки след дълго престояване в ледената вода, а други се оказвали в лодките, без даже да си намокрят краката. Така се случило например с «кралицата» на Шербрук Етел Патън. В каютата й почукал стюардът.
— Мадам, ако искате да спасите живота си, моля, наденете спасителния нагръдник и излезте на лодъчната палуба.
— Ще успея ли да спася нещо от вещите си? — запитала Патън.
— Не, мадам! — последвал отговор. — Не, ако искате да спасите живота си.
Тя се прозяла и подала спасителния нагръдник на стюарда, сякаш това било мантото й. След това надянала брилянтените си пръстени, взела коженото си палто, чантичката си с комплекта за маникюр и лорнета. Когато излязла на палубата, Патън видяла, че перилата се скривали вече във водата и направо от палубата на потъващия лайнер прекрачила в лодката. При това тя се усмихнала на офицера, който й подал ръка от лодката…
Аристократката от Шербрук била откарана на борда на «Сторстад». На другия ден тя подала телеграма от Римуски до брат си, началник в железниците, който веднага изпратил за нея специален влак.
А ето каква се оказала съдбата на драматичния артист Ирвинг. Веднага след сблъскването той изтичал от каютата, за да разбере Какво се е случило. В коридора срещнал своя познат Ебът — собственик на галантериен магазин в Торонто.
— Какво, корабът да не потъва? — попитал артистът.
— Изглежда — отговорил Ебът.
Ето как канадецът от Торонто описва последните минути от живота на Лоурънс Ирвинг:
Той се държеше така, сякаш играеше на сцената своята обикновена трагедийна роля. И неговата игра се наблюдаваше само от един зрител (Ебът има предвид себе си). «Мила, побързай! Да не губим време!» — каза Ирвинг на жена си, след като ние влязохме с него в каютата му. Госпожа Ирвинг заплака, а той започна да търси в шкафа спасителния нагръдник. В тази секунда параходът легна изведнъж силно и рязко на борда си и Ирвинг беше отхвърлен към вратата на каютата. Той си удари силно лицето в острия ръб на касата и от разсечената му скула бликна кръв. Госпожа Ирвинг изпадна в истерия. «Не се вълнувай, скъпа» — каза артистът, сваляйки ръцете й от своите рамене, като й нахлузваше нагръдника. След това той я взе на ръце и я понесе към горната палуба. Попитах дали е нужна моята помощ. Ирвинг се усмихна и отговори: «Погрижи се по-добре за себе си, приятелю!»
— Господ да ви пази! — казах аз и скочих зад борда. Във водата се вкопчих в една плаваща пейка. Върху наклонилата се и отиваща под водата палуба видях две прегърнати фигури — Лоурънс Ирвинг целуваше жена си. Тялото на артиста било по-късно намерено във водата. В дясната си ръка той стискал с мъртва хватка пъстро парче плат — част от пенюара на жена му.
«Емпрес ъф Айрленд» се задържал на повърхността 17 минути. Шестте негови лодки и четирите лодки от «Сторстад» успели да качат само малка част от хората, намиращи се на лайнера.
Ето какво ставало на борда му в последните минути на катастрофата. Корабът продължавал да ляга на десния си борд. Онези, които успели да се измъкнат нагоре, сега се изкачвали по-нагоре и по-нагоре по накланящата се палуба, след това прекрачвали перилата и преминавали върху оголилия се ляв борд. Мнозина, като не успявали да се задържат на него, падали във водата или в блъсканицата пропадали в отворените илюминатори на каютите.
Старшият стюард на лайнера Аугуст Хаад, който плавал на него от момента на кръщаването му, с труд се добрал по наклонилата се палуба до мостика. Там стоял с рупор в ръката капитан Кендал.
— Да, изглежда, идва краят, сър — казал старшият стюард.
— Именно, и при това ужасен! — отговорил капитанът. Аугуст Хаад знаел какво имал предвид капитанът — всяка минута можели да избухнат котлите.
Това станало, когато двата огромни комина на «Емпърс ъф Айрленд» легнали изцяло във водата. Избухването на котлите за броени секунди прекъснало агонията на онези, които се борели за живота си в ледената вода или останали затворени в заливаните от водата машинно и котелно отделение на парахода. Повече от десет машинисти и огняри изгорели в прегрятата пара. Тази участ постигнала и Тед Фитчет, бившия шампион на Квебек по бокс. Парата, намираща се под много високо налягане, се изтръгнала на свобода и изхвърлила от утробата на парахода на повърхността на водата безброй железни и дървени отломки. Хората, търсещи спасение във водата, въпреки ниската й температура били или обгорени от парата, или ранени от разлетелите се парчета. От избухването на котлите лежащият на борда си лайнер потреперал сякаш в предсмъртна конвулсия. Вдигнала се висока вълна, която преобърнала две претоварени лодки и погълнала мятащите се във водата хора.