Пожелай ме скъпа
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: southern #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ме скъпа». Краткое содержание книги:
Саманта се заклева да убие красивия измамник… ако баща й не го направи преди нея. Защото едно нещо Шавез желае повече от огромното ранчо на Кингсли — да направи своенравната красавица своя завинаги.
— Просто ги дръж далеч от мен, Лоренцо. Ако някой от тях направи и едно движение да ме спре, застреляй го.
— Нима ще я оставиш да върши каквото си с наумила, Нейт? — обърна се Рос гневно към него.
Саманта се обърна и насочи револвера си към огромния тексасец. Очите му се разшириха и някой подсвирна изненадано, когато видяха бавния й и точен прицел. Но Рос беше разгневен и също извали револвера си. Тя го остави да извади колта от кобура, след което стреля и го изби от ръката му.
— Ако си отвориш още веднъж устата, мистър, това ще бъдат последните думи в живота ти — заяви Саманта с леден тон. — Същото се отнася за всеки един от вас. А ти, сеньор — Тя посочи с револвера си към Камачо, — ти ще ми помагаш.
Той я погледна изненадано.
— Ясно ли е?
Камачо пристъпи предпазливо към нея. Последното нещо, което искаше обаче, бе да се приближи до побъркана жена. Саманта отстъпи назад и нареди на Камачо да развърже Ханк. Държеше го на прицел с револвера си, готова да го застреля веднага, ако направеше на Ханк нещо друго с ножа, освен да пререже въжетата му. Но Камачо просто преряза грубото въже, пое леко тялото на Ханк и го постави внимателно на пода.
— Къде е конят му? — попита настоятелно Саманта.
— Отзад. Ще го доведа.
— Не. Ще останеш тук, където приятелят ми ще те държи под око.
Саманта се отправи към задната част на хамбара, краката й трепереха. Намери Ел Рей все още оседлан и го доведе до мястото, където лежеше Ханк. Тя го гледаше настойчиво като хипнотизирана от лицето, което не бе могла разпознае.
— Как ще го заведем в града. Сам?
Вдигна очи и срещна въпросителния поглед на Лоренцо.
Въпросът я върна към действителността.
— Не знам. Но нямаме нито превозно средство, нито време за да направим носилка. Ще се наложи да яздите двамата Лоренцо. Ел Рей може да носи и двама ви, ако си в състояние да поддържаш Ханк.
— Ще се справя.
— Ще трябва да го държиш изправен — предупреди го тя. Мисля, че има счупени ребра. И всички тези синини и отоци… Не искам да лежи върху тях, а конят да го тръска.
— Ще се погрижа за това.
— Сигурна съм в това. Аз просто… погледни го, Лоренцо. Саманта започна отново да губи сили и самообладание, едно ридание я задави, но Лоренцо я хвана за ръката и я разтърси.
— Недей, малката. Не се предавай точно сега. Нека първо го отведем оттук. После можеш да се наплачеш.
— Да плача? Няма да плача! — Тя се освободи от хватката му, пое дълбоко дъх и се обърна към Камачо. — Помогни му да го качим на коня. И внимавай! Не искам той да идва съзнание, докато не го заведа на лекар.
Саманта отстъпи встрани, за да може да наблюдава мъжете. Лоренцо и Камачо успяха да качат Ханк на седлото. От него се изтръгна измъчен стон и очите й отново заблестяха от ярост. Пръстите й стиснаха револвера.
— Да тръгваме, Сам.
— Почакай за момент.
— Сам…
— Имам да кажа няколко думи на тези джентълмени — заяви тя с напълно овладян студен глас. — Върви, аз ще настигна.
Лоренцо неохотно подкара Ел Рей. Саманта задържа револвера насочен към мъжете, докато Ел Рей се отдалечаваше. След като конят се бе отдалечил на разстояние, от което едва чуваха тропота на копитата му, отново се обърна към наемниците.
— Само сте си загубили времето тук, но ще се погрижа да ви се плати каквото ви е обещано. — Саманта впи настойчиво поглед в Нейт. — Само че няма да има награда за Ел Карнисеро. Сама ще се погрижа за това. А сега, считайте се за уволнени. — Изобщо не трепна пред заплашителния поглед на Нейт.
— Но…
— По-добре ме остави да довърша — прекъсна го спокойно тя. — С голямо удоволствие щях да ви убия тази вечер. Вечерта не е свършила, а и аз още не съм си отишла, така че, ако бях на твое място, щях да си държа езика зад зъбите. — Когато Нейт затвори покорно уста, тя продължи. — Сега не ви моля да ми повярвате. Съвсем скоро ще узнаете, че всичко, което казах, е истина. Аз съм Саманта Блекстоун Кингсли, и когато се разправя с баща си, той ще пожелае никога да не е имал дъщеря. Но това не ви засяга.
Тя почака да види как ще бъдат приети думите й. Никой от мъжете не се помръдна, но тя продължи да бъде нащрек. Изглежда, двамата най-опасни главорези бяха обезвредени — Санки, проснат на земята, най-вероятно мъртъв, и Рос, който си мълчеше, но впил в нея убийствен поглед. Познаваше този тип мъже. Той нямаше да предприеме нищо повече. Саманта отново насочи поглед към Нейт.
— Сега отивам в Ел Пасо, ако искате, дори можете да ме последвате. Само стойте далеч от баща ми до утре. Не знам какво ще направя, ако се срещна с него още тази вечер. Ако не изпълните това, което ви кажа, ще наема мъже от същия сой като вас, за да ви проследят и да направят с вас това, което сторихте на… приятеля ми. Сигурно се съмнявате в думите ми, но ви съветвам да не го правите.