Пожелай ме скъпа
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: southern #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ме скъпа». Краткое содержание книги:
Саманта се заклева да убие красивия измамник… ако баща й не го направи преди нея. Защото едно нещо Шавез желае повече от огромното ранчо на Кингсли — да направи своенравната красавица своя завинаги.
— Не! — извика тя, изпълнена с болка. — Не разбираш ли? Когато видях Ханк в това състояние, сякаш ме разкъсаха на части. Не знам защо. Не мога ла го обясня.
— Какво искаш да ми кажеш. Сам?
— Не знаех, че ще се почувствам по този начин. Самата аз можех да съм виновна за страданието му. Това е, което ме измъчва, татко. Изобщо не ме кара да се чувствам по-добре фактът, че виновната съм не аз, а ти. Почти същото е. Той ще продължава да обвинява мен.
— Значи мислиш, че той ще иска отмъщение?
— Не. Той получи каквото искаше. Трябваше да се плати повече за това, но докторът каза, че ще се оправи. Наистина ще е по-добре да се оправи. — В последните й думи прозвуча заплаха.
— Защо толкова те интересува, Сам? Какво се е случил между вас двамата?
Саманта въздъхна.
— Постоянно воювахме един е друг.
— Каза, че го мразиш. За какво? Заради отвличането ли?
— Съществуваха много причини.
— По дяволите. Сам, трябва ли да ти измъквам думите ченгел от устата?
— Добре, да, той… ме прелъсти — изкрещя тя. — След това се ожени за мен. Но това е само една от причините. Срещнах го, преди да се върна вкъщи. Тогава обичах Ейдриън, или поне си мислех така. Но Ханк ми разкри някои грозни истини за Ейдриън, затова го намразих. Тогава той ме взе и ме люби, защото го бях използвала, за да накарам Ейдриън да ревнува. Той искрено ме искаше, а аз го използвах. Така че и той ме използва. Въпреки това стрелях но него. И го мразех. — Саманта спря, осъзнала, че думите й са объркани и неясни.
— Какво значение има? Повече не искам отмъщение. Просто искам да забравя всичко. Остави нещата така, татко. Остави Ханк на мира. Той изстрада достатъчно — аз също.
След това Саманта се сви на леглото, като обърна гръб на баща си. Беше напълно изтощена. Не можеше да обясни нищо повече. Щеше да се побърка, ако трябваше да обяснява още — или да мисли — за Ханк, и защо чувствата й към него се промениха толкова много. Защо, по дяволите, защо?
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА
Ханк хвърли картите и се облегна в стола си.
— За тази вечер приключих, а по всяка вероятност, за известно време, също. Не мога да си позволя тези малки удоволствия.
Ханк каза това с усмивка, но все пак Карлос, който бе дошъл с други вакуерос и техните семейства, се почувства неудобно, когато чу своя господар да признава, че е в затруднено положение. Едва ли бе тайна, че нещата вървяха лошо, но и да чуеш дон Енрике да говори за това… Карлос изпи до дъно чашата си с текила и излезе от стаята.
Ханк се пресегна, взе бутилката от масата и отново си напълни чашата.
— Предполагам, си мислиш, че би трябвало да си държа устата, нали?
Лоренцо сви рамене.
— Това не е моя работа.
Бяха останали сами. Само в такива случаи Ханк изоставяше принудеността и преструвките. Лоренцо се усмихна. Започваше да свиква е тези мрачни настроения на приятеля си.
— Мисля да се оттегля — заяви Лоренцо с престорено безгрижен тон. — Когато се държиш по този начин, с теб изобщо не може да се говори.
— По какъв начин? Няма ми нищо.
— Виждаш ли? — продължи Лоренцо. — Дори не можеш да признаеш една проста истина.
— Какво искаш да направя? — въздъхна Ханк. — Да се оплаквам постоянно, че нещата не вървят както бях очаквал? Или да се усмихвам и да се преструвам, че не се провалих напълно?
— Може да ти е от полза да престанеш да мислиш, че се провалил. Но не си. Напротив, спечели, приятелю. Имащ своята хасиенда. Имаш и хората си.
— Да, така е, но нямам средства да им плащам — отвърна Ханк с раздразнение.
— Да си чул поне едно оплакване? Не. Щастливи са да служат, да бъдат отново част от хасиендата, същата, в която са се родили много от тях, където повечето са служили баща ти. Нещата наистина не стоят така, както по времето на баща ти, но все пак са минали сами два месеца, откакто се върна. Два месеца не са чак толкова дълго време, за да смяташ, че си се провалил.
— Но е достатъчно, за да разбера, че усилията ми са безплодни. Кингсли си взе всичко. Не остана дори една мебел, дори една глава добитък, дори един чувал със зърно. Всичките ми пари отидоха, за да купя основните неща, най-необходимите продукти. Получих земята си, но не обмислих следващите си действия.
— Мините работят — напомни му Лоренцо. — А градините ни осигуряват с храна. Никой не гладува.
— Това не е достатъчно. И колко време още мога очаквам от тези хора да живеят с все по-малко, когато те свикнали да живеят много по-добре. Мините наистина работят, но доставят незначително количество метал, и то с цената на убийствен труд, след като Кингсли си взе цялото оборудване. Каквато печалба се получи, тя отива, за да плати за животните и фургоните, които откарват хората мините. Нужно ми е много време, за да мога да купя оборудване, а още по-дълго, за да купя добитък. Междувременно…