Пожелай ме скъпа
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: southern #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ме скъпа». Краткое содержание книги:
Саманта се заклева да убие красивия измамник… ако баща й не го направи преди нея. Защото едно нещо Шавез желае повече от огромното ранчо на Кингсли — да направи своенравната красавица своя завинаги.
— Сама ли си, момиче? — попита никой.
— Какво прави тя тук?
— Господ отвърна на молбите ми!
Последва смях.
— Навлезли сте без разрешение в чужда собственост — отбеляза тя студено, — а това, което вършите, е нечестно и отвратително!
Погледът й се насочи към пребития човек, главата му висеше, леко облегната на вдигнатата му ръка. Каква жестокост! Саманта отново се обърна към негодниците. На лицето й бяха изписани презрение и отвращение.
— Да не би тоя да те интересува по някаква причина?
Въпросът я изненада и Саманта се извърна към Нейт и го изгледа презрително.
— Да, интересува ме. Той е човешки същество. Никой не бива да бъде третиран по този начин!
— Може да му е приятелка, Нейт — отбеляза някакъв нисък, дебел бандит. — Може би тя ще ни каже каквото искаме да знаем. Само ми дай няколко минути с нея…
— Да не си посмял да си пъхаш тук носа, Санки! — излая Нейт, който се чувстваше неудобно под презрителния й обвиняващ поглед. — А ти, момиче, обясни ни какво правиш тук.
— Това ранчо принадлежи на баща ми, а аз ви заповядвам да се измитате незабавно оттук.
— Твоят баща? Ти си Саманта Кингсли?
Саманта ахна.
— Познавате баща ми?
Нейт малко се успокои.
— Ние работим за него. Притеснявате се напразно, мадам. Ние не сме незаконно на чужда собственост. Вършим си работата.
— Лъжете!
Тялото на Нейт се напрегна, очите му потъмняха.
— Мога да кажа същото за теб, момиче. Може би Санки е прав и ти може да си от похитителите, дошла тук, за да помогне на този да избяга.
Саманта почувства все едно я удариха силно в слънчевия сплит.
— Похитители? Господи, затова ли е всичката тази врява? Вие… вие…
— Бяхме наети, за да открием бандитите, които отвлякоха дъщерята на Кингсли и го принудиха да продаде земята си на тоя тук.
— Кой е този човек? — Саманта почувства как кръвта се отдръпна от лицето й.
— Нарече се Ен… Ен… о, по дяволите, беше едно от ония дълги испански имена, но последното беше Шавез.
— Антонио!
— Виждаш ли, Нейт, тя наистина го познава!
— Не, не го познавам — Тя бавно поклати глава. Не искаше да погледне отново Антонио — не можеше. Братовчедът на Ханк! — Защо му причинявате всичко това? Не мога повярвам, че баща ми ви е наредил да измъчвате е беззащитен човек!
— Кингсли иска да пипне Ел Карнисеро. Не се интересува как ще го постигнем. Тоя Шавез ще ни отведе при него.
— Не, няма! — отвърна спокойно тя, въпреки че вътрешно кипеше от гняв. — Сега ще го оставите на мира, или ще ви застрелям всичките. Познавам баща си и ви казвам, че няма да се примири с това, което сте направили!
— Чакай…
— Не я слушай, Нейт. Тя изобщо не е дъщерята на Кингсли! Погледни я. Мислиш ли, че неговата дъщеря би изглежда така? Тя е една от тях, заедно с тоя Шавез.
— Пукнат цент не давам коя е тя — обади се един от мъж който бе най-висок и най-едър от всичките. — Не приемам заповеди от никоя жена.
— Виж какво, момиче — продължи Нейт. — По-добре връщай в Ел Пасо и ни остави да си вършим работата. Ако наистина си Саманта Кингсли, точно там ще намериш баща ти да те чака.
— Няма да си тръгна оттук, докато не освободите този човек — отвърна твърдо Саманта. Знаеше, че постъпва много рисковано, за което можеше да съжалява, но просто не можеше да постъпи по друг начин. — Той се нуждае от лекуване. Аз ще го заведа.
— Ще го заведеш, как не! — изкрещя Санки и пристъпи към нея.
Без да се замисля, Саманта стреля в него, след което светкавично насочи оръжието към Нейт. Лицето му бе пребледняло, както и на останалите. Но тя стоеше пред тях спокойна и хладнокръвна. Както ставаше обикновено, мъжете я бяха подценили.
— Сега ще го пуснете ли? — обърна се тя с измамно мек глас към Нейт.
— Тук става дума за страшно много пари. Ти не можеш ни застреляш всичките, момиче.
— Не мога ли?
Сега вече тя се надцени. Изстрелът беше събудил другите двама мъже, които до този момент спяха. Така ставаха шест негодника срещу нея. Не можеше да ги застреля наведнъж. И те знаеха това. А Лоренцо? Дали беше все още отвън?
Саманта започна трескаво да мисли. Мъжете като че ли не се спираха пред нищо и нямаше да се поколебаят да я застрелят. Но можеше ли сега да се откаже? Господи!
Саманта се сепна при възклицанието на Лоренцо.
— Никога не съм се радвала толкова да видя някого, амиго — каза тя, когато той влезе и застана зад нея. — Страхувах се, че си си тръгнал.
Неизвестно защо, но Лоренцо я гледаше с такъв гняв и ярост, че Саманта почувства как по гърба й полазиха тръпки.
— Как можеш да стоиш спокойно, докато той виси толкова безпомощен в ужасни мъки? Не го ли позна?