Пожелай ме скъпа
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: southern #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ме скъпа». Краткое содержание книги:
Саманта се заклева да убие красивия измамник… ако баща й не го направи преди нея. Защото едно нещо Шавез желае повече от огромното ранчо на Кингсли — да направи своенравната красавица своя завинаги.
— По дяволите, Саманта, нямах представа, че ще стигнат толкова далеч — възпротиви се Хамилтън.
— Това не е извинение! — изфуча тя. — Изобщо не трябва да го предаваш в ръцете им. Трябваше да знаеш що за хора са тези!
— Добре. — Хамилтън се почувства ужасно неудобно. — Направих грешка. Но Нейт ме уверяваше, че може да накара Шавез да говори! Не разбираш ли, Сам? Трябваше да намери Ел Карнисеро. Трябваше да бъда сигурен, че това няма да случи отново.
— Можеше да почакаш. Аз можех да ти кажа, че Карнисеро няма да ни безпокои повече.
— Как можеш да бъдеш толкова сигурна?
— Защото няма никакъв Ел Карнисеро.
— Чакай за минутка…
Но Саманта отново нетърпеливо го прекъсна.
— Наистина, има такъв бандит такова име, но истинския Карнисеро дори не е чувал за нас. Ханк само заел името.
— Кой, по дяволите, е Ханк?
— Шавез.
— Антонио?
— Не, братовчед му, Енрике.
— Но това е Антонио, Енрике Антонио де Вега и Шавез човекът, на когото продадох земята си.
— Не, татко…
Саманта изведнъж замълча. Беше чувала и преди това име, но къде? И изведнъж си спомни и пребледня Свещеникът! Това име беше използвал, когато я омъжи за Ханк.
Изведнъж всички парчета от мозайката дойдоха на мястото си. Нямаше никакъв братовчед. Самият Ханк искаше земята! Защо не й беше казал истината? Връщай се в спомените си, разбра защо.
— Доволна съм, че той получи земята, татко.
— Доволна? Не говориш сериозно! — Хамилтън бе поразен.
— Да, така е. О, аз обичам земята и животът там ще ми липсва. Но за Ханк тя значи много повече. Принадлежала е на семейството му. Наистина е била негова.
— Искаш да кажеш, че човекът, на когото продадох земята, в същият, който те отвлече? Предводителят на онези бандити?
— Да.
— Тогава защо, в името на всички светии, му помогна?
— Не знам — отвърна тихо тя.
Той почака тя да продължи, но след като Саманта не го направи, Хамилтън вдигна с отвращение ръце.
— Е, това решава въпроса. Сега вече няма начин той да държи земята, след като можеш ла го идентифицираш.
— Но аз искам той да запази тази земя.
Хамилтън поклати глава.
— Дадох доста пари за…
— Но той ти е платил, нали?
— Всичко, което имам, е подписана официално гаранция, че ще ми плати! — изкрещя Хамилтън.
— Тогава я признай и му дай време да ти се издължи. Очевидно той иска да го направи, макар че нямаше нужда. Изобщо нямаше нужда Ханк да идва тук и да рискува живота си. Земята вече бе негова.
— Преди много време, може би…
— Не, татко. Сега е негова. Той я получи чрез мен. — Саманта забеляза объркването му и неохотно обясни: — Ханк с мой съпруг.
В продължение на няколко дълги мига просто се гледаха един друг, след което Хамилтън просто й обърна гръб и излезе от стаята. Трябваше да го направи, в противен случай щеше да я удари. През всичките тези седмици на притеснения, на поболяване от страх, докато очакваше новини, тя просто се беше омъжила. Омъжила се за човека, който я бе отвлякъл!
Но когато стигна до вратата, той се обърна и я погледна отново. Тя седеше на леглото, с отпуснати рамене, главата й бе наклонена на една страна, а на лицето й имаше израз на пълно униние. Това стопи яда му.
— Защо, Сам? Просто ми кажи защо?
Тя рязко изправи глава.
— Той ме принуди да се омъжа за него.
— Ще го убия! — изръмжа Хамилтън.
— Не татко, не трябва. Ще се разведа с него. Това вече няма значение.
— Но земята ще си остане негова.
— Казах ти, остави това, не искам да предприемам нищо срещу него.
— Какво да направя тогава? Независимо дали ще се разведеш или не, той ще има контрол върху всичко, което придобива чрез този брак.
Изведнъж Саманта започна да се смее. Разбира се. Ето защо се бе оженил за нея. Затова бе казал, че няма да има значение дали тя ще се разведе с него.
— Не намирам нищо смешно, Сам. Този човек трябва бъде нашибан с камшик.
— Да, така си мислех и аз много пъти — призна тя.
— Той напълно заслужава това, което са му сторили Нейт и момчетата — продължи Хамилтън, като изпадаше във в по-голяма ярост.
Тези думи отрезвиха Саманта.
— Не, татко, Ханк не заслужава това — отвърна остро тя. Съжалявам, татко. Изкарвам си върху теб собствените с угризения и вина.
— Какво трябва да означава това?
— Мразех го, мразех го толкова много, че бях готова платя, за да го видя пребит и после убит. Щях да го направя, само…
— Сега ме мразиш, защото аз го направих.