Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
Изглеждаше млада и ранима, и той инстинктивно докосна ръката й. Тя разбра погрешно жеста му.
— Мислиш ли, че са научили за нас?
— Не! Няма нищо общо с това.
— Откъде знаеш?
— Замъкват те в отдел „Кадри“ и ти го казват. Повярвай ми, знам го.
— Тогава какво?
— Не е заради нас, а заради случая. — Отпи от чашата си, като оглеждаше всеки, който минаваше през вратата.
— Не искат да арестуваме Шакълтън — прочете мислите му Нанси.
— Така излиза.
— Защо им е да попречат на залавянето на сериен убиец?
— Чудесен въпрос. — Уил разтърка уморено чело. — Защото той е специален товар.
Нанси го погледна неразбиращо.
— Кога някой излиза от схемата? — със снишен глас попита Уил. — Програма за защита на свидетелите? Дейност под прикритие? Секретни операции? Каквото и да е, екранът потъмнява и си имаме нечовек. Шакълтън каза, че работи за федералните. Зона 51, каквото и да означава това, или някоя друга подобна дивотия. Намирисва ми, че една част от правителството — ние — се е сблъскала с друга. И ние сме изгубили.
— Да не искаш да кажеш, че шефовете на някоя федерална агенция са решили да оставят убиец на свобода? — не повярва Нанси.
— Нищо не казвам. Но да, възможно е. Зависи колко важен е той. Или пък, ако има някаква справедливост, ще се справят с него тихомълком.
— Но ние никога няма да разберем — рече тя.
— Никога няма да разберем.
Тя допи кафето си и затършува в чантата да си оправи грима.
— Значи това е всичко? Ние сме дотук?
Уил я гледаше как изтрива следите от плача.
— Ти си дотук. Аз не.
Четвъртитата му челюст бе издадена в класическата поза на войнственост, но в изражението му имаше също и спокойствие — от онова, тревожещото, като на човек, застанал на ръба и взел решение да скочи.
— Връщаш се в службата — каза той. — Ще ти намерят някаква нова работа. Чувам, че Мюлер щял скоро да се връща. Сигурно отново ще станете екип. Ще продължиш напред и ще имаш чудесна кариера, защото си страхотен агент.
— Уил… — започна тя.
— Не, изслушай ме, моля те. Това е лична работа. Не знам как или защо Шакълтън е убил тези хора, но зная, че го е направил, за да ми натрие носа с този лайнян случай. Това трябва да е част — може би голяма част — от мотивацията му. С мен ще стане онова, което трябва да стане. Аз вече не съм човек от фирмата. От години не съм бил. Цялата идея да спазвам шибано приличие до пенсията ми беше глупост. — Вече се беше разгорещил, но се намираха на публично място и това го възпираше да не избухне напълно. — Майната им на двайсетте години стаж, майната й на пенсията. Все ще си намеря някаква работа. Не ми трябват много пари, за да се оправям.
Тя остави пудриерата си. Изглеждаше така, сякаш май ще й се наложи отново да си оправя грима.
— Господи, Нанси, не плачи! — прошепна й той. — Не е заради нас. Това между нас е страхотно. Най-добрата връзка, която съм имал от много време, може би най-добрата изобщо, ако искаш да знаеш истината. Освен че си умна и секси, ти си най-самостоятелната жена, с която съм бил някога.
— Това комплимент ли трябва да бъде?
— От моя страна ли? Огромен. Не си зависима като всичките ми бивши. Чувстваш се комфортно със собствения си живот и така ме караш аз да се чувствам комфортно с моя. Няма да ми се случи отново да попадна на такова нещо.
— Тогава защо да пращаме всичко по дяволите?
— Определено нямам такова намерение. Просто трябва да намеря Шакълтън.
— Но ти си отстранен от случая!
— Връщам се отново в него. По един или друг начин това ще доведе до изритването ми. Знам ги как мислят. Няма да допуснат подобно неспазване на дисциплината. Виж, когато стана охрана на някой мол във Флорида, защо не си уредиш да те прехвърлят там? Не знам какво има в музеите им, но ще измислим някакъв начин да ти осигурим малко култура.
Тя попи сълзите си.
— Поне план имаш ли?
— Никога не съм си падал по сложните неща. Вече се обадих, че съм болен. Сю ще бъде доволна, че днес няма да й се налага да си има вземане-даване с мен. Сутринта си резервирах билет до Вегас. Смятам да го намеря и да го накарам да проговори.
— А аз трябва да се върна на работа, сякаш нищо не се е случило.
— И да, и не. — Уил извади два мобилни телефона от куфарчето си. — Ще скочат след мен веднага щом разберат, че ме няма. Възможно е да започнат да те следят. Вземи единия. С предплатени карти са. С тях ще поддържаме връзка. Не могат да се проследят, освен ако не знаят номерата ни. Ще ми трябват очи и уши, но ако дори за миг си помислиш, че е възможно да се компрометираш, излизаш от играта. Обади се и на Лора. Успокой я по някакъв начин. Става ли?