Кристалната пантофка
- Автор: Джонстън Линда О.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Коцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кристалната пантофка». Краткое содержание книги:
Почти всеки ден напредъкът в работата й някак си приятно се забавяше. Всеки ден идваха даргентийци от провинцията, разговаряха със семейство Мартинс, като всеки един от тях твърдеше, че имал да сподели с нея по-смайващи, исторически факти.
Искаше й се да напусне страната преди този противен бал. Но това бе само още едно желание, което не можеше да осъществи, не и ако възнамеряваше да изпълни докрай задълженията си тук. И може би най-накрая да успее да намери Легендарните навреме, за да помогне на Гикоу да спаси Даргентия. Без значение бяха душевните терзания, които можеха да последват от това, но тя не бе човек, който пренебрегва задълженията си. Освен това тя обичаше историческите разследвания.
И ако се налагаше да се самоизмъчва с присъствието си на бала и гледката, при която Никоу ухажваше своята принцеса — е, добре, тя щеше да оцелее.
Гордееше се с това, че най-накрая се бе научила да се ориентира в замъка. Вече не поемаше по грешен коридор, но въпреки това понякога се чувстваше като изгубена.
Сутрин работата й в библиотеката, когато не ходеше при рова, все пак бе една спокойна прелюдия. Въпреки че работеше бързо, тя се радваше на по-забавения темп на работа след бързото довършване на брошурата.
Като достоен за възхищение работодател, всяка сутрин принцът се отбиваше в библиотеката, за да се поинтересува за разследването й. Тогава сърцето на Пейдж биеше учестено, но тя съумяваше да стаи дълбоко в себе си радостта от това, че го виждаше.
И другите се спираха в библиотеката. Шарлот, често придружавана от Руди, я посещаваше веднъж дневно.
От дъжд на вятър Сюзън напомняше за присъствието си. Тя винаги бързаше да постави Пейдж на мястото й.
— Вашата симпатична, малка брошурка е толкова странна — й каза тя една сутрин. — Всички знатни гости, с които си бъбрех за приготовленията, я споменават. Състезание за туристи, което ги кара да си мислят, че помагат на принца в избора му на принцеса — ами всички просто си мислят, че това е най-очарователното в брошурата. — Но начупеното изражение върху красивото лице на Сюзън показваше точно какво си мислеше тя за идеята — и за Пейдж.
Тези дни, изглежда, Едуард въобще не посещаваше замъка и това бе добре дошло за Пейдж.
Животът беше цял хаос извън блаженството на библиотеката. Винаги когато Пейдж излизаше на обяд или да посети Даргент Сити, трябваше да внимава да не налети с колата върху стълбите, ведрата и дунапренените гъби на оживените чистачи, които щъкаха из целия замък. Всички спални в целия замък се излъскваха за царствените гости.
През следобедите, когато посещаваше семейство Мартинс в града, тя започна да забелязва чужденци, които крачеха по улиците. Те не бяха облечени в роклите на цветя и ярките ризи, толкова типични за даргентийците. Вместо това бяха облечени във всичко друго от делови костюми до сини джинси.
Туристите бяха започнали да прииждат отвсякъде.
Глава деветнадесета
Една седмица преди бала Пейдж разрови една от кутиите, която съдържаше най-старите домакински сметки, даже отпреди времето на Никълас Първи. Домакинът от онова време е бил педантичен. Всеки франк за покупката на брашно или фураж за конете бе отчетен.
Даже на места се споменаваше за това, че кралят се сдобил с някакви необикновено красиви скъпоценности: една диадема с диамант и рубин за тогавашната кралица; и едно великолепно колие с инкрустирани в него безброй скъпоценни камъни.
Пейдж погледна надолу към самотния си медальон със златен лебед. Не беше чак толкова ценен. Не, това златно украшение не можеше да бъде част от Легендарните. Семейството на горкия мосю Пелерин предаваше от поколение на поколение един прост, макар и зашеметяващо красив, пръстен с печат без никаква връзка със загубените скъпоценности, от които Никоу толкова спешно се нуждаеше, за да спаси родината си.
Единственият ключ, с който все пак разполагаше, бе стихът на Алфред. Тя трябваше да го накара да го повтори някой ден, докато в същото време изучаваше пръстена на Никоу. Прислужникът й го бе донесъл в библиотеката, но без резултат. Никакви предположения не доведоха до разрешението на загадката.
Сега, след като толкова често си припомняше изминалите седмици, тя мислено се връщаше към странните думи от миналото. Нещо за семейството на Никълас Първи, което трябвало да избяга, докато силите на доброто, които защитавали страната, останали. Очарователно, но какво ли означаваше?
Тя нямаше ни най-малка представа. Отново се унесе със счетоводните сметки в продължение на час, докато някакъв звук не я прекъсна. Тя погледна нагоре. Никоу се изправяше на прага и я наблюдаваше. Тя не можеше да разбере израза на лицето му. Ако не го познаваше по-добре, щеше да си помисли, че бе отчаян, че съжаляваше за нещо.