Кристалната пантофка
- Автор: Джонстън Линда О.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Коцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кристалната пантофка». Краткое содержание книги:
Той влезе в стаята, като се прокашля.
— И така, Пейдж, всичко ли е наред?
— Разбира се. Всъщност няма никакви проблеми. — Тя побутна очилата върху носа си и се замисли за някакъв остроумен коментар. После продължи:
— Как се развиват плановете ви за бала?
— Твърде добре, благодаря. — Той седна на гравирания дървен стол до нея. — Почти всички отговори на поканите пристигнаха и досега всички те са положителни. Това, разбира се, са само поканите към нашите царствени гости.
— Често се срещам с управителя на „Dargentian Royale“ и неговата съпруга — сподели Пейдж. — Там всички стаи са резервирани за седмици напред, а и в Арджътвю също.
— Така ми съобщиха и на мен. — Той се наведе толкова близо към нея, че пръстите й копнееха да докоснат меките косми на прекрасната му брада. Вместо това тя сви ръцете си върху пожълтелите страници в скута си.
— Успехът ни се дължи предимно на вашата брошура и идеята ви за състезанието.
С желанието да не се изчерви, Пейдж заби поглед в тези книжа в скута си, които внезапно възбудиха интереса й.
— И Сюзън има големи заслуги за това. — Тя внимаваше тези думи да не я задавят. — Тя знае как да направи бала и състезанието публично достояние.
Пейдж все още си мислеше, че Никоу — и Даргентия — щяха да се радват на по-добро бъдеще, ако той се вслушаше в легендата и се оженеше за обикновена жена. Въпреки че не харесваше Сюзън, тя щеше да бъде най-подходяща.
— Да, тя наистина е способна туристическа агентка. — Той замълча, но Пейдж не можеше да го погледне в очите. Когато отново заговори, гласът му прозвуча напрегнато.
— А вие, Пейдж… за кого ще гласувате на бала?
Тя затаи дъх, докато търсеше какво да му отвърне.
— Ще оставя това на туристите. Служителите на този, който прави състезанието, не могат да участват. Така е честно. — Друга идея я осени.
— И като служителка ще бъда твърде заета да помагам на Мейбъл и останалите, за да присъствам на бала.
— Но вие няма да присъствате на него като сервитьорка. — Гласът му прозвуча гневно и тя се осмели да го погледне.
Той седеше сковано, с лице към нея, и недоверчиво вдигнати вежди. Ръцете му бяха сграбчили облегалките на креслото. Тя не можеше да понесе повече да погледне към инкрустирания с диаманти пръстен, докато той го носеше на ръката си. Това я връщаше към твърде болезнените за нея спомени на фантастичното им преживяване в планините.
Когато тя не каза нищо, той продължи:
— Вие най-добре знаете, че балът не е само за кралски особи. На него ще присъстват и туристите, които ще гласуват за съвършената булка. Жителите на Даргентия също ще присъстват и само някои от тях ще изпълняват ролята на прислужници. Вие също трябва да дойдете — но не като слугиня, или да гледате от терасата като посетителите, а като моя гостенка.
Не можеше да се подложи на агонията да го гледа как танцува с една блестяща принцеса, а после с друга. Или, по-лошо: да насочи всичките си усилия към единствената любов в своя живот. Присъствието й на балкона щеше да бъде също толкова лошо, колкото и на дансинга в балната зала, така че тя възнамеряваше да избегне и двете.
— Тук съм да работя; това е всичко.
Той се изправи на крака и бутна стола си по ориенталския си килим. После пристъпи към нея с протегната ръка, сякаш готова да я сграбчи.
— Пейдж, никога не съм искал да ви обиждам. — Гласът му бе нисък и неравен.
Тя се почувства обезкуражена, вдигна поглед към него и също стана от мястото си. Остави на бюрото книжата, които държеше, и се отдръпна от него. Държеше гордо вдигната главата си и здраво стискаше ръцете си отзад — защото те можеха своеволно да се протегнат към него. Болката в сърцето й бе почти непоносима. Тя трябваше да възпре всяко сладко увлечение по него, или иначе никога повече нямаше да успее да се върне обратно в черупката си.
Затова излъга най-безочливо.
— Малкото ни преживяване до имението на Алфред беше само една лудория; това е всичко. Просто балът не ме интересува.
Той трепна, докато тя говореше. Стисна устни и вдигна брадичката си с властния жест, който сега тя добре познаваше.
— А ако ви заповядам да дойдете?
Тя се усмихна тъжно.
— Казах ви и преди: аз съм само ваша служителка, но не и подчинена. Може да ме уволните, но не може да ми нареждате какво да правя извън работно време. — После тя бързо смени темата, като отново взе книжата от бюрото.
— Искате ли да ви покажа сметките, върху които работя?