Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
В съзнанието на Телери тези образи бяха по-истински от това, което виждаше сега. Много неща се бяха променили от мига, когато Повелителката Кайлеан съумяла с помощта на велика магия да откъсне Авалон от останалия свят. По времето на Сианна започнали каменните градежи. Когато управлявала дъщерята на Сианна, вече се извисявали стените на Голямата зала — голяма почти колкото римска базилика, но покрита със сламен покрив, а не с керемиди. Нейната внучка осветила първите стълбове по пътя на процесиите. Бабата на самата Диерна бе дала нареждането да се построи Дома на девиците.
„А какво ще оставя аз?“ запита се Диерна. Поклати глава — нали отговорът на този въпрос се съдържаше тъкмо в сегашното им пътуване. Прамайките им бяха градили с камък, но тя — първата Повелителка от много поколения насам, обърнала поглед към външния свят, градеше невидим храм в сърцата на хората. Или може би само на един човек? Но ако тя бе поставила основите правилно, този мъж щеше да изгради стена от кораби и воини, които щяха да закрилят страната от саксонците много по-сигурно, отколкото голите каменни стени.
Диерна се облегна на възглавниците и спусна завеските, защото колата потегли. Телери вече бе притворила очи, но юмруците й бяха здраво стиснати и надали спеше. Великата жрица се намръщи. За първи път забеляза колко тънки бяха станали китките на момичето. След първото си избухване Телери не бе възразила повторно срещу брака си. Всъщност бе вършила всичко, кое то се искаше от нея, покорно, както можеше да се очаква от една дъщеря на Авалон. Диерна бе предположила, че Телери се е примирила, но сега й хрумна, че може би просто е използвала суматохата около подготовката на сватбата, за да избегне въпроси, които биха я притеснили.
— Телери? — Диерна говореше съвсем тихо, но миглите на момичето потрепнаха. — Имай предвид, че дарбата на второ зрение действа в две посоки. Всяка вечер ще търсиш във водата образите на това, което се случва из Британия — първо ще ти ги изпращам аз, а след време ще се научиш да ги намираш сама. Но по този начин могат да бъдат пращани и вести. Когато си в транс, ако си добре подготвена и имаш силна воля, ще можеш да ми пращаш вести. Ако нещо се случи — ако си в нужда — повикай ме, и аз ще дойда.
Телери проговори, без да отваря очи.
— В продължение на три години живях на Авалон. Очаквах, че това лято ще положа обет на жрица, вместо да се омъжвам. Мечтата беше хубава. Сега ме пропъждате обратно във външния свят. Казвате ми, че ме давате за съпруга на добър човек. Съдбата ми не е по-лоша от тази на всяко друго момиче от благороден произход. По-добре ще бъде да скъсам завинаги с мечтите си…
Диерна въздъхна.
— Да, ти сама го каза. Прекарала си три години сред жриците. Авалон те е белязал, Телери, дори да не носиш знака на новата луна на челото си. Каквото и да правиш, животът ти няма да бъде същия като преди, защото ти вече не си същата. Дори всичко да върви добре, ще ми е по-леко, ако знам какво става с теб. — Тя помълча, но Телери не отговори. — Сега ми се гневиш, и може би имаш право. Но никога не забравяй, че дори да се отвърнеш от мен, винаги ще имаш Богинята, която да те утешава.
Телери се изправи рязко на възглавниците и я изгледа право в очите.
— Ти си Повелителка на Авалон… — каза тя бавно. — За мен ти си Богинята.
После отново извърна лице.
„Богиньо, какво сторих?“ помисли Диерна, загледана в профила на момичето до себе си — чист и твърд като образ от римски барелеф. Но стореното беше сторено — или почти сторено. Да, тя се бе отрекла от Телери, но необходимостта бе продиктувала постъпката й — и тази необходимост продължаваше да съществува. Диерна на свой ред притвори очи.
„Богиньо, ти четеш в сърцата ни. Това дете не може да разбере, че жертвата, която ни налагаш, за мен е също толкова болезнена, колкото и за нея. Прати й утеха, ако не желае да я приеме от мен, Богиньо, прати й любов…“
Каразий преметна свободния край на туниката си през рамо и се опита да се съсредоточи в това, което му говореше Полион. Полион беше едър земевладелец, владееше много земи в териториите на дуротригите, търгуваше с Рим, беше влиятелен човек, с много връзки. Но от друга страна принц Ейдин Минок бе поканил на сватбата на дъщеря си само такива хора — от висок род, влиятелни, или и едното, и другото. Облечени в тоги и бродирани ленени одежди, хората наоколо представляваха гледка, каквато можеше да се види във всички краища на империята. Единствено облечената в сини одежди жрица, застанала до вратата, напомняше, че се намират в Британия — страна със свои богове и свои мистерии.