Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
Телери понечи да каже нещо, но Диерна я изпревари.
— От три години си при нас на Авалон. Скоро ще имаш право да положиш обет. Кажи ми, щастлива ли беше на Свещения остров?
Телери я загледа стреснато.
— Щастлива? — повтори тя. — Където е Авалон, там е и сърцето ми. Мисля, че никога не съм била щастлива, преди да дойда при вас!
Да, разбира се, и тя понякога роптаеше против строгата дисциплина, но все пак на Авалон бе далеч по-добре, отколкото в златната клетка на бащиния й дворец.
Диерна кимна. Очите й гледаха мрачно.
— Стараех се, колкото можех — каза Телери. — Да не би жриците да са недоволни от мен?
Погледът на другата жена омекна.
— О, не, ти се справи много добре. — Тя помълча, сетне поде отново: — Кажи ми, видя ли нещо, докато благославяхме крепостта?
Телери зяпна. После си наложи да се върне към спомена за полето, осветено от факли и звезди.
— Мисля, че успяхме да призовем силата. Бях настръхнала цялата… — тя млъкна и загледа объркано Диерна.
— А римския адмирал, Каразий — какво мислиш за него?
— Мисля, че е силен… опитен… И като че ли добросърдечен — започна Телери бавно. — Учудих се, че го накара да се обвърже с кръвна клетва.
— Той бе не по-малко учуден — Диерна се поусмихна. — Преди Белтейн, в дните на усамотението, го видях. — Телери слушаше с нарастващо удивление, докато жрицата й разказа цялата история. — Той е орелът, който е пратен да ни спаси, избраникът, защитникът на Британия — завърши Диерна. — И аз му предложих съюз с Авалон.
Телери се смръщи. Каразий никак не отговаряше на представите й за герой, а освен това й се струваше стар. Диерна продължаваше.
— Богинята ни праша тази възможност, а този мъж, макар да не е от нашата кръв, носи древна душа, дошла от вековете. Но едва сега споменът се разбуди у него. Той има нужда от някой, който да е постоянно до него и да му припомня кой е всъщност, някой, който да бъде негова жива връзка с Авалон…
Телери усети, че неприятното предчувствие, което я измъчваше цял ден, свива стомаха й на топка. Диерна посегна и взе ръката й.
— Случвало се е и преди девица, обучена на Авалон, да бъде дадена за съпруга на крал или високопоставен военачалник, за да бъде обвързан той с Мистериите. Помня, когато бях момиче, дадоха Ейлан, принцеса на деметите, за съпруга на Констанций Хлор, и римляните я бяха нарекли Хелена. Но от Рим наредиха на Констанций да напусне Британия. Сега отново има нужда от такъв съюз.
Телери преглътна и прошепна:
— Защо казваш всичко това на мен?
— Защото ти си най-красива и надарена сред девиците на Авалон, които още не са положили жреческа клетва. Ти си от кралски произход и римляните ще те почитат. Ти си тази, която трябва да стане невеста на Каразий.
Телери се отдръпна рязко. Самата мисъл да споделя ложето на мъж възвърна спомена за жестоките ръце на саксонеца, които я притискаха неумолимо към земята. Повдигаше й се. Тя едва успя да дръпне завеските на носилката и да се наведе навън. Чу смътно как Диерна нарежда на робите да спрат. Постепенно опразненият й стомах се успокои и светът започна да идва на мястото си.
— Слез от носилката — чу тя спокойния глас на Великата жрица. — Наблизо има поток, на който можеш да се измиеш и да пиеш вода. После ще се почувстваш по-добре.
Телери позволи на робите да й помогнат да слезе от носилката. Пламна от притеснение, защото забеляза учудените изражения на другите жрици, и най-вече загрижения поглед на Алектус, който водеше ескорта им.
— Ето, така е по-добре — каза след малко Диерна.
Телери избърса уста и се изправи. Водата я бе посъживила. Освен това сега, стъпила на твърда земя, наистина се чувстваше по-добре. Огледа се и видя отново тежките облаци, кървавочервените макове в тревата наоколо, и проблясващата вода на потока — всичко бе добило неестествено ярки и точни очертания. Внезапен полъх на вятъра раздвижи влажните й коси.
— Това… това, за което говориш — каза тя шепнешком, — аз не мога да сторя. Избрах Авалон, защото чувствам призвание да служа на Богинята. А и тъкмо ти би трябвало да знаеш по-добре от всички защо не желая да се обвързвам с мъж.
Диерна просто не съзнаваше какво иска от нея — да се обвърже така! Та нали една съпруга почти не се различаваше от робиня, а при това тя изобщо не познаваше този мъж!
Диерна въздъхна.
— Когато ме избраха за Велика жрица, поисках да избягам. Бях бременна с първото си дете и съзнавах, че приема ли такава съдба, никога няма да мога да му бъда истинска майка — защото първото ми задължение щеше да бъде не към него, а към Авалон. Цяла нощ прекарах в тресавищата. Плачех неспирно, а мъглите се стелеха около мен. Но постепенно си припомних, че има и други, които могат да се грижат и децата ми, но точно по това време наистина нямаше друга, която да се справи със задълженията на върховна жрица. Тъгувах, че никога няма да изпитам простите житейски радости, но много повече се боях от чувството за вина, което би ме смазало — по-силно от мъката, че няма да мога да посветя цялата си любов на детето си. Струва ми се, че смъртта не би била по-страшна от това, което преживях през онази нощ.