Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
— Аз не съм селска вещица, а жрица, служителка на Великата богиня, и би било против обета, който съм дала аз самата, да те обвързвам с магия против твоята свободна воля… Въпреки това мисля, че ти си действително обвързан — но по волята на боговете, и то много преди да се срещнем телом.
— Тогава, когато те видях в бурята ли? — попита Каразий. Изразът на лицето му отново се промени — но този път нямаше и следа от усмивка, а по-скоро нещо близко до ужас. Диерна отново усети, че сърцето й се свива. По време на снощния ритуал лицето му се сля с лицето на друг мъж, по-млад, с римски черти и тъмна коса. Тя разбираше, че в предишен живот той е бил свещен крал на тази земя. „Но коя е била тя самата, в онзи друг живот, преди толкова много години?“
— Как е възможно жена от плът и кръв да ходи по вълните?
— Тялото ми бе потънало в транс — това, което ти видя, бе моят дух, който можа да се отдели от него по силата на заклинания, които са част от мистериите на Авалон.
— Друидската премъдрост? — попита той малко подозрително.
— Древни познания, съхранени от друидите, предадени им от друг народ, от хора, спасили се преди векове от Потъналите земи и дошли на нашите острови. Всичко, що е съхранено от тяхната древна премъдрост, сега се пази от моите сестри на Свещения остров. Все още има сила на Авалон — допълни тя, — и тази сила може да ти помогне да защитаваш нашата земя. С наша помощ можеш да узнаваш винаги кога ни застрашава нападение, ще знаеш откъде минава пътят на враговете ни, та да ги нападнеш, когато е най-добре за теб.
— А как ще идва тази помощ? — Каразий присви скептично устни. — Моят дълг може да ме отведе къде ли не по цялото крайбрежие. Не можеш постоянно да отделяш духа от тялото си, за да ме следва!
— Вярно е, че в моя свят аз имам не по-малко задължения, също тъй важни, както твоите. Но ако една от обитателките на Авалон е винаги с теб — телом и духом — тя би могла да ти помага за много неща, а когато положението ти е действително затруднено, ще може да ме призове, за да ти се притека на помощ. Това, което ти предлагам, е съюз — а за да го затвърдим, ти давам една от моите жрици.
Каразий поклати глава.
— Военният устав не позволява да водя държанки със себе си…
— Тя ще ти бъде жена — прекъсна го Диерна. — Разбрах, че не си женен.
Той примигна, и Диерна видя как и без това зачервеното му от слънцето лице стана вече тъмночервено.
— Но аз съм на действителна служба… — поде Каразий объркано, сетне попита: — Коя от тях имаш предвид?
Диерна въздъхна скришом от облекчение.
— Не си свикнал друг да издава нареждания — усмихна се тя, — и знам, че ти се струвам прекалено властна. Но аз върша всичко за твое добро и за доброто на тази земя. Телери е девицата, която ще ти дам за жена — тя е дъщеря на Ейдин Минок. Произходът й е достатъчно висок, та бракът ви да бъде счетен за разумен ход, освен това е и много красива.
— Тази, която носеше снощи факлите? — попита Каразий. — Наистина е много красива, но аз едва ли съм разменил и две думи с нея.
Диерна поклати глава.
— Нямам намерение да я насилвам за този брак. Ако получа съгласието й, ще трябва да разговарям и с баща й, и всички ще мислят, че бракът е уговорен между теб и него, както е обичаят.
Да, Телери може би щеше да съжалява, че напуска Авалон, каза си Диерна, но би трябвало да е доволна, че ще бъде съпруга на толкова властен и високопоставен мъж. Тя огледа крадешком широките рамене на адмирала и силните, но красиво оформени ръце. Усети как пулсът й неволно се ускорява и за миг изпита непреодолимо желание да можеше той да бъде нейният избраник край Белтейнските огньове.
Не! Телери бе и по-млада, и по-красива. Диерна бе длъжна да не напуска Авалон, а Каразий щеше да е щастлив с красавица като Телери.
По небето се трупаха облаци. Телери избърса челото си с воала и мъчително си пое дъх. Въздухът бе непоносимо тежък и влажен. Люлеенето на носилката, която ги връщаше към Вента Белгарум, я караше да се чувства зле, а времето утежняваше неразположението й. Тя знаеше, че ще става все по-зле, докато най-сетне дъждът не освободеше напрежението.
Поне сега, на връщане, пътуваше заедно с Диерна. Хвърли поглед към по-възрастната жена, която седеше почти напълно неподвижна, със затворени очи, и като че ли размишляваше. Когато потеглиха обратно от Портус Адурни, Телери бе изпълнена с възторг, защото си отиваха у дома, на Авалон. Но колкото повече мълчеше Диерна, толкова повече необяснимо напрежение и тревога изпълваха душата на Телери.
На половин път към Клаузентум, те заобиколиха група войници, които изравняваха пътя и го настилаха с камъни. Нататък пътят вече бе настлан и пътуваха по-бързо, а носилките не се люшкаха много силно. Като че ли разбудена от промяната в движението, Върховната жрица най-сетне отвори очи.