Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
— На какво мнение е баща ти?
Очите на Алектус светнаха.
— Съгласен е. Мисля дори, че ще се гордее с мен.
— Много добре. Ще се присъединиш към щаба ми — засега неофициално — и ще работиш за мен тази зима. Ако докажеш способностите си, ще получиш постоянен чин, когато дойде ред да потеглим на поход напролет.
— Господарю! — Алектус вдигна възторжено ръка в някакво подобие на военен поздрав. Ентусиазмът го караше да изглежда съвсем млад, почти дете. Бореше се притеснен от вълнението си, но не можеше да го овладее.
Каразий се смили над него.
— Първата ми заповед е да отидеш да провериш кога ще започне церемонията.
Алектус се изпъна като стрела и закрачи с походка, която очевидно трябваше да наподобява войнишка стъпка. Каразий се зачуди беше ли редно да го взема със себе си. Младият британец представляваше странна смесица от възторжена младост и зрял разум — в обществото бе неуверен и несръчен, но всички сведения говореха, че като търговец е съобразителен и дори на моменти агресивен. В армията наистина имаше място за хора с такива способности. Ако Алектус успееше да се справи с физическите изисквания на военната служба, и изтърпеше войсковата дисциплина, щеше действително да му бъде много полезен.
Адмиралът стоеше смръщен, потънал изцяло в мисли за войската. Бяха запланували сватбата за края на плавателния сезон, но тази година времето се бе задържало топло много по-дълго от обикновено. Това бе удобно за гостите, които пристигаха за сватбата от най-различни части на Британия, но не бе изключено и някой по-смел саксонец да използва топлото време за един последен набег, преди да започнат бурите. И ако саксонците наистина пристигнеха, къде щеше да е Каразий — тук, вместо да ги очаква в някоя от крайбрежните крепости. Докато разбере за нападението, морските разбойници щяха отдавна да са изчезнали…
Някакво особено чувство го върна към действителността. Вдигна очи и видя, че до него е застанала Диерна.
Той въздъхна и посочи към тълпата в залата.
— Ти се справи добре. Всички правим това, което искаш от нас. Трябва да си доволна от себе си.
— А ти доволен ли си? — очите й срещнаха неговите.
— Никога не казвам, че битката е спечелена, преди да е свършил денят.
Диерна повдигна вежди.
— Да не би да те е страх?
— От първия път, когато те срещнах, до днешния ден, се наслушах на какви ли не странни истории за Авалон. Говорят, че Рим победил друидите, но не и жриците; казват, че сте магьосници, като онези, които живеели на остров Сена в Арморика, че сте наследили от древността свръхестествени сили. — Беше се изправял нерядко лице в лице с мъже, които искаха да го убият, но много по-трудно му се стори да издържи на погледа на тази жена.
— Ние сме обикновени, смъртни жени — каза спокойно Диерна. — Наистина преминаваме дълъг и труден период на обучение. Възможно е също и да съхраняваме някои мистерии, които са вече загубени за римляните.
— Аз съм римски гражданин, но не съм римлянин — Каразий отново придърпа свободния край на тогата си. — Когато бях момче, мъдрите жени на менапиите все още обитаваха ниските земи на Германия — местата, където Ренус се влива в северното море. Те съхраняваха своята наследствена мъдрост, но при вас забелязвам целенасочени познания и дисциплина, които по-скоро ми напомнят на някои египетски жреци, с които съм се срещал, докато служех там.
— Възможно е… — тя го изгледа с интерес. — Казват, че оцелелите от Потъналите земи достигнали различни пристанища, аз също съм чувала, че египетските мистерии много наподобяват нашите. А ти… помниш ли?
Каразий примигна, стреснат от внезапната промяна в тона й. Беше му задала подобен въпрос и в Портус Адурни.
— Да помня ли? — повтори той, а тя поклати глава и се усмихна.
— Няма значение. Освен това днес трябва да мислиш само за невестата си…
Двамата се обърнаха към Телери. Каразий поде:
— Тя е прекрасна. Но не съм очаквал, че сватбената ни церемония ще бъде полкова традиционно римска.
— Баща й държеше бракът да е признат за валиден от всички — отвърна Диерна. — Преди години една от нашите жрици бе дадена за жена на един римски офицер, Констанций. Двамата бяха свързани в брак по нашия обичай, но сега разбираме, че тя минавала само за негова държанка.